Вълшебното огледало
Евгения Руменова Руменова, 9 години
41 ОУ „Райна Княгиня“
гр. Пловдив
В един обикновен град, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща с обикновен двор, живеело едно обикновено момче. То си имало всичко- дом, семейство, което го обичало и се грижело за него, ходело на училище като всички други деца. Но имало нещо, което било различно- то било много лошо. Забавлявал се като дразнел малкото си братче, развличал се да открадва тайно парите и вещите на съучениците си, а у дома бил груб с майка си и баща си. Когато го помолели да свърши нещо, отговарял с грозни думи и смях.
Родителите му не знаели какво да сторят, тъгували много, но го обичали безкрайно. Другите около него обаче постепенно започнали да го отбягват и да странят от него. Предпочитали да играят на игри, в които той не участвал, да си говорят за неща, които него не го вълнували. Никой не се интересувал от грубиянчето.
Той гледал малките групички деца, които се смеели весело и тайно им завиждал. Нещо голямо го мъчело в гърлото сутрин като стане- това било самотата. Никой не може да живее съвсем сам!
Един ден, след като закусил и излязъл на улицата, както обикновено подритвал разни неща, видял нещо блестящо пред себе си- това било огледало. Нищо особено, но го взел!
Занесъл го в дома си. Сложил го на масата и се загледал в него. Първо виждало само едно намръщено и грубо лице, но след малко му се сторило, че някой говори.
Този „ някой“ знаел за грубостите му- описал ги много точно. Например вчера бил откраднал цял хляб от съседния магазин и бил ударил брат си. Обяснил на момчето, че не е обикновено огледало, а вълшебно. Огледало на добрите дела. И оживява само, когато някой върши добри дела.
Изведнъж лошото момче осъзнало, че това е единствения приятел, който има. Никой друг не бил говорил с него напоследък! Нещо като радост го погъделичкало в корема!
И разбрал какво трябва да направи. Скочил и хукнал към брат си, прегърнал го и му се извинил, даже го целунал. Ах, колко било учудено малкото братче! После изтърсил всички пари, които имал в касичката си, а те не били много, понеже нищо не спестявал, нали не му трябвало! Занесъл ги на продавачката в магазина, която била много учудена.
Когато се върнал вкъщи при огледалото, то си стояло спокойно на масата, но му казало една дума, която никога не бил чувал „Благодаря ти!“ Когато го попитал защо му благодари, след като е извършил толкова лоши неща, огледалото спокойно обяснило, че най-важното е да разбереш грешките си , а другото само ще дойде!
За пръв път грубиянът се усмихнал широко! Колко щастливи били майка му и баща му, когато се прибрало у дома и намерили един съвсем различен син- кротък, усмихнат и добър! Щастливи били толкова много!
Момчето вече имало приятел, нямал търпение да се прибере в къщи и да разговаря с огледалото! Но колко се учудило, когато един ден огледалото му казало, че е време да се разделят. Вече нямал нужда от него, можел да се справя сам! Въпреки,че момчето било отчаяно, изпълнило каквото му наредило огледалото- отишло в съседния двор, където имало дълбок кладенец и го хвърлило вътре. Прибрало се тъжно у дома.
Колко много се учудил ,когато в къщи погледнал през прозореца, видял,че на същото място блести малка звезда. Тя ставала все по голяма и се издигала в небето все по-високо, високо! Всяко вечер то поглеждало към небето и я разпознавало – тя била най-блестящата от всички!
Защо ли ? Защото добротата твори чудеса! Не забравяйте това, деца!
