Гумичката мечтател
Поля Лалева – 11 год.
ОДК “Св. Иван Рилски
клуб “Светлини сред сенките”
В една малка книжарничка, почти на края на града, на рафта с материали за рисуване, лежала една малка и съвсем обикновена гумичка. Продавачката я била сложила най-отзад на редичката с гумички, защото незнаела за нейната мечта, да попадне в ръцете на велик художник и да послужи в работата му. Един ден, момиченце от близкото училище дошло да разгледа книжарницата. То търсело именно гумичка. Когато видяло всички наредени гуми, избрало най-обикновената, защото знаело, че трие добре. Детето толкова се зарадвало, че успяло да си купи евтина и хубава гума, че дори й дало име – Мими.
-С теб ще нарисувам много картини! – говорело по пътя момиченцето. –Ще ми помагаш, когато греша, Мими!
Гумичката не била много радостна. Тя бързо разбрала, че малкото момиченце не е много добър художник. То я използвало толкова често, че бързо изтрило единият й край.
Момиченцето обаче се радвало на новата си гумичка. Завело я дори на балет. Там Мими успяла да се изплъзне от лъскавия моливник. Привлечена от цветовете му, една балеринка го отворила, а гумичката побързала да тупне на земята. Балеринката я ритнала с пирует към прозореца. Мими изхвърчала навън, а там чистачката тъкмо събирала шумата. Тя помела и гумичката, заедно с листата. Мими останала дълго в купа шума, докато не излязъл силен вятър и не разпилял листата. Гумичката останала сама на тротоара, но не за дълго. Открило я момче, което скучаело. То я взело, започнало да я мачка и неволно я счупило на две. Точно тогава дошла неговата съученичка, известна като най-харесваното момиче в класа. Тя грабнала гумата, за да го подразни. Пъхнала я в джоба си и започнала да се киска. Момчето я подгонило. Смеели се и се забавлявали, напълно забравили за горката Мими.
На другия ден, в училището, най-харесваното момиче в класа извадило гримовете си на чина. То обичало да се гримира в час, за ужас на госпожата. Заедно с мазилата, на плота попаднала и счупената гумичка.
-О, това е мое! Какво прави в теб? Защо си я счупила! – възкликнало момиченцето, което седяло точно пред „най-красивото момиче в класа”.
-Не ми трябва. Вземи си я! – с пренебрежение й отвърнала „красавицата”, вадейки огледалцето си.
Момиченцето, което обичало да рисува, взело гумичката си и я стиснало в ръка.
-Нищо, че си счупена, Мими! Ще те прибера в моливника и пак ще те използвам!
Мими била много щастлива. Не открила мечтания велик художник, но била в ръцете на някой, който я цени и обича, дори когато изглежда непотребна.
