Мечти
Стефани Димитрова Попова, 12 г.
ОУ „Проф. Иван Батаклиев”
гр. Пазарджик
В покрайнините на малко градче, заедно с майка си, живеело едно момче на име Добромир. Двамата живеели много бедно и затова момчето работело след училище, за да помага с каквото може на майка си за изкарването на прехраната. Въпреки немотията в която живеел Добромир, той не мечтаел за богат и луксозен живот. Имал скромни мечти – да учи и да стане лекар, за да може да помага на хората. Момчето имало толкова добро сърце, че давало дори последния си залък на бездомните кучета и котета, помагало винаги на възрастните хора, отнасяло се уважително към всички, а майка си направо боготворяло.
Един ден обаче майка му се разболяла тежко, а той нямал пари да я заведе на лекар и да купи лекарства. Не знаел какво да направи, за да й помогне. Тогава решил да отиде в големия град и да продава нещо, за да събере пари. Да, но какво, като нямал нишо? Имал само мечти, затова решил да ги продаде. Все някой можел да си купи, защото всеки човек има нужда от мечти.
Стигнал в града и първо видял един политик, облечен със скъп костюм и дипломатическо куфарче.
– Добър ден, г осподине! Майка ми е много болна и имам нужда от пари, за да й купя лекарства. Аз съм продавач на мечти – изберете си една и така ще помогнете на мама да оздравее.
– Какво ме интересува болната ти майка и за какво са ми притрябвали глупавите ти мечти, след като аз имам власт, сила и слава – нищо друго не ми трябва – казал политикът и продължил по пътя си.
След малко момчето срещнато една манекенка – с прекрасни руси коси, облечена с елегантна рокля и обсипана с лъскави бижута.
Добромир я заговорил:
– Здравейте, госпожице! Аз съм продавач на мечти. Искате ли да си купите една – имам най-различни?
– За какво са ми мечти? – та аз съм толкова красива, имам най-скъпите дрехи, парфюми, карам скъпи коли, мога да притежавам най-красивите мъже. Не ми трябват твоите мечти, върви си!
Момчето продължило замислено по пътя, незнаейки от къде да намери пари за болната си майка. В един луксозен ресторант видяло група богати, добре изглеждащи мъже да обядват охолно и влязло да ги попита, дали ще си купят мечти.
– Разкарай се с твоите бедняшки мечти – ние сме бизнесмени, имаме си всичко- пари, бизнес, власт, охолен живот…. за какво друго може да мечтаем?
Момчето си тръгнало разтревожено и отчаяно, че няма да може да помогне на майка си и ще я изгуби. Мечтаело си само да намери начин да я спаси и вярата и надеждата му давали сили да продължи напред.
Изведнъж Добромир видял срещу него трима улични хулигани да бият едно беззащитно момче и да се опитват да му вземат парите. Веднага му се притекъл на помощ. Помогнал на бедното момче, а то ридаейки започнато да му разказва, че мечтаело за един по-добър свят, където да има справедливост, да не се върти всичко около парите и богатството, да се ценят добрите и достойни хора. Богатите деца го отбягвали, защото бил беден и му се подигравали, защото учел много и не живеел безцелно като тях, нямал техните интереси и мечти. Детето мечтаело да си купи компютър, за да опознае света, да учи и да стане адвокат, за да вкара в затвора всички лоши и непочтени хора и да промени света към по-добро.
– Знаеш ли, мечтите ти са страхотни! Вярвай силно в тях, бори се и продължавай да мечтаеш и нещата ще се случат. Аз бях тръгнал да продавам мечти, за да помогна на болната ми майка да се излекува. Тя ми е всичко и моята единствена мечта е тя отново да оздравее. Но как ще се случи това, като се оказа, че никой няма нужда от мечти?
– Благодаря ти! Аз се бях отчаял и почти щях да спра да мечтая, но ти ми вдъхна кураж и ми даде сили и надежда да продължа да се боря и да следвам мечтите си. Бях си заделил малко пари за компютър, но аз мога да почакам. Вземи ги и върви да помогнеш на майка си, защото твоята мечта е по-важна от моята и на теб парите ще ти свършат повече работа, отколкото на мен, а моята мечта рано или късно ще се сбъдне. Благодаря ти още веднъж и довиждане.
– И аз ти благодаря, приятелю! Довиждане!
Момчето се прибрало вкъщи, завело майка си на доктор и купило нужните лекарства. Майката се оправила и двамата отново заживели щастливо. Момъкът осъзнал, че дори да е беден, всъщност той е по-богат и има повече от всички политици, манекенки и бизнесмени, защото „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.
Не спирайте да мечтаете и Вие, бъдете оптимисти, вярвайте истински и се борете за мечтите си, правете добрини, живейте достойно, ценностно и почтено, ценете малките „невидими за очите” неща и обичайте силно със сърцето си и някой ден и вашите мечти ше станат реалност…
