НЕОТРАЗИМИТЕ ДЕТЕКТИВИ
Леон Петров, 10 г.
град Варна
Великият детектив Лисан и асистентът му Зайо пиели вече второ кафе в кабинета си. Взирали се един в друг и въздишали. Въздишали и се взирали един в друг. Чакали от няколко дена нечия дързост да събуди града, но… уви, не се появявало ни едно престъпление, което да накара Зайо и Лисан да спрат да мързелуват.
Детективът помолил асистента си да му подаде последното останало парче от пицата, която си купили от близката пицария. Зайо потъркал лениво очи, защото вече не им вярвал, направил го пак и пак, но – да, ясно видял, че парчето пица го нямало.
Тогава Лисан се надигнал авторитетно от зеления си фотьойл и дал нареждане на Зайо да поеме случая и да разбере защо и как пицата е изчезнала.
– Не го прави шефе, може да излезе престъпление, докато размишляваме за парчето пица, и да изтървем истинския грандиозен случай.
– Я, стига глупости – някой, който може да се промъкне толкова добре и незабелязано пред очите ни, е в състояние да направи ужасни престъпления, не разбираш ли? – викнал Лисан.
– Прав си, но как ще намерим злосторника?
– Някога да не сме успели да решим която и да е загадка, а?
– Ами, помниш ли онзи път, когато…
– Шъът! – ядосано дал знак Лисан на Зайо да спре да говори.
И така, легендарните детективи почнали да душат наоколо като гладни кучета. Не щеш ли, точно тогава една злочеста мецана минала покрай прозореца им. Зайо и Лисан мигом се сетили, че точно тя имала вече две присъди за кражба на мед в гората, и то посред бял ден. Зайо с два скока я настигнал и я сграбчил.
– Давай, Мецо, пицата!
– Каква пица, Зайо, тъкмо излизам от зъболекар!
– Казах ти аз още навремето, че този мед ще ти развали зъбите – изломотил асистентът Зайо и дал знак на великия детектив Лисан да свие опашката си и с клюмнали уши се върнал в кабинета.
– Хей, шефе, надуших миризмата на котка, идваща откъм прозореца – стреснал се Зайо и дал нов ход на разследването.
Лисан му отвърнал:
– Олеле, тази котка има толкова остри нокти, че на влизане е скъсала мрежата против комари на прозореца.
Двамата тихичко слезли по стълбите, следвайки стъпките на животното. Стигнали до тъмна площадка, от която ги блъснала силна миризма на котка. Още по-предпазливо започнали да се оглеждат за предполагаемия крадец. Лека-полека се добрали до последната площадка преди мазето. Оставали им да минат само десетина стъпала, но те били разрушени, доста опасни и доста високи дори за Зайо.
– За да е по-епично, ще метна купа сено и ние ще се хвърлим върху нея – предложил Лисан.
Зайо крещял с пълно гърло и плачел, докато летял надолу.
– Аааааааа, ще умрем! – огласил площадката през сълзи Лисан.
Тупнали долу върху сеното, но продължили да крещят. По едно време се усетили и викнали хорово:
– Забравихме, че метнахме купата сено преди малко, така че няма за какво да крещим – съвзели се те.
Чули мяукане и хукнали към звука. И какво мислите, че видели? Една майка котка хранела четирите си малки с тяхното последно парче пица. Сърцата на легендарните детективи се разтопили при тази гледка, те се затичали към пицарията, купили две пици, една за тях – с четири сирена и една за семейството котки – с риба тон.
– Направихме забележка, смъмрихме семейството котки – казал Зайо – но добре ли постъпихме да съдим една котка, която си гледа малките…? – зачудил се той.
– Ами, знаеш, Зайо, дали сме клетва да не прикриваме злото, а кражбата си е лоша постъпка.
– Прав си, Лисане!
Нощта заварила двамата детективи отново в кабинета им, те изпитвали гордост от изминалия ден. За пореден път разгадали случая, като дори успели да нахранят децата на една майка.
А горе, високо, високо над сградата, в която детективите отново мързелували, луната осветявала табела с надпис „Неотразимите детективи”.
