ПОДАРЪКЪТ
Елена Валентинова Христова – 10 год.
ПГО “Ел. Багряна”
гр. Бяла Слатина
Веднъж отидохме на гости у сестра ми. Нейният син Тони навършваше осем години и имаше рожден ден. Ние, разбира се, му носехме подарък: една играчка – хвърчило.
Все още помня усмивката изгряла като слънце на личицето му. Колко много бе щастлив от подаръкът ! Докато ми благодареше, той ме попита дали съм получавал подаръци като дете, какви са били те и кой от тях ми е бил любимият. Аз само му се усмихнах и вместо отговор, му разказах за един мой сън.
“ Когато бях малък- захванах аз- влязох в един магазин за играчки с моите приятели и дълго бях загледан във витрините. Имаше влакчета ,коли, корабчета и куп други играчки които бяха привлекли вниманието на едно осемгодишно момче, но това което наистина ме заинтригува и ме накара закова погледа си в него, беше едно хвърчило, което много ми приличаше на орел. И моят рожден ден наближаваше и вече знаех какъв е мечтаният ми подарък, но щом погледнах цената му, веднага разбрах, че мечтата ми няма как да се сбъдне .Баба ти, моята майка едва свързваше двата края след смъртта на татко, а и знаех, че освен за мен се грижи и за сестра ми Мария, а трябваше да ни купи нови обувки, защото есента наближаваше, а старите вече за нищо не ставаха. Да хвърчилото страшно много ми харесваше, но уви по всичко личеше че няма да бъде мое. След тази случка се прибрах в къщи и бях меко казано разстроен, мама на няколко пъти ме попита какво ми е, но аз предпочетох да не и отговарям и си отидох в стаята. Щом затворих вратата, легнах на леглото и прегърнал възглавницата и снимката на татко, мечтите ми за това как с него пускахме хвърчилото“, а то се рее из облаците като птица, ме завладяха.
Започнах да плача и неусетно как, облян в сълзи, съм заспал….Засънувах. Слънцето вече беше изгряло. Бе денят на моят рожден ден. Вратата се отвори и вътре в стаята ми влезе татко. Усмихна ми се така, както ми се усмихваше някога, с все същата топла усмивка, която ме караше да се чувствам в безопасност. Зад гърба си, с дясната ръка държеше нещо.Щом се приближи към мен, вече знаех какво е, а именно хвърчилото, което бях видял задбляскавата витрина в магазина за играчки. Бях на седмото небе от радост. Цял ден с него прекарахме на вън, пускайки хвърчилото и наблюдавайки го как с е извива и лети из облаците като орел. Бях истински щастлив. Имах едновременно и мечтаният подарък и татко. Изведнъж обаче, както се смеехме и гледахме към небето, задуха силен вятър, опитах се да задържа хвърчилото, за да не го отнесе и затова се обърнах за помощ към татко, но с учудване разбрах, че той вече не стои до мен, беше изчезнал. За нещастие вятърът стана още по- силен и след минути вече нямаше и следа от любимото ми хвърчило….. Събудих се хлипайки, вече осъзнал, че всичко това е било само сън. Да слънцето наистина беше изгряло, да днес имах рожден ден, но вече знаех, че нито татко ще влезе отново през тази врата, усмихвайки ми се, нито ще получа хвърчилото –орел. Така и си останах със своя сън –мечта.
