Салата от приказки
Автор: Теодор Козлуджов, 9 години
Училище: ОУ „Княз Александър I“, гр. Пловдив
Живял някога един котарак в къщата на неговия стопанин. Котаракът бил много стар и безполезен. Един ден стопанинът решил да се отърве от него. Котаракът знаел това и побързал да избяга надалеч. Той от малък искал да стане музикант, сложил си чифт чизми и напуснал къщата. Тръгнал към Бремен.
Вървял и по пътя си срещнал Червената шапчица, която била много красива и усмихната. Попитал я:
– Ще дойдеш ли с мен в Бремен да станем музиканти?
– Не мога, защото ще ходя при дядо на вадим ряпа.
Котаракът продължил пътя си. Изведнъж видял една голяма ръкавица, в която нещо шавало. От ръкавицата скочили магаре и куче. Котаракът им казал накъде се е запътил и те се съгласили да продължат с него, защото били готови за нови приключения. Вървели дълго и стигнали до голяма поляна. Там видели дърво с много ябълки, една от които била златна. Точно до дървото един момък се борил с триглава ламя. Тримата приятели се притекли на помощ и всички заедно победили ламята. В знак на благодарност момъкът подарил един остър меч на котарака. Уморени от дългия път те спрели до едно езеро и заспали. Когато се събудили, видели едно грозно пате. То казало:
– Може ли да дойда с Вас, защото никой тук не ме иска?
– Да, може. Ние сме се запътили към град Бремен да станем музиканти. Патето много се зарадвало, че е намерило нови приятели и продължило с тях.
Както вървели към Бремен ги пресрещнало едно малко козленце, което било със сълзи в очите. Притеснено казало:
– Един вълк изяде моите шест братчета. Може ли да ми помогнете да ги спася?
– Да, може. Заведи ни при вълка.
Козленцето им показало вълка, който спял дълбоко на поляната. Котаракът разпорил корема на вълка с меча, който му дал момъкът. От корема излезли шестте козленца, но и една баба. Козленцата благодарили и се върнали в дома си живи и здрави. А бабата казала:
– Да сте виждали моята внучка с червена шапчица, която трябваше да дойде вкъщи да вадим ряпа? Забави се и аз тръгнах да я търся и тогава вълкът ме изяде.
– Видях я вчера да отива при дядо си да вади ряпа. Вече е стигнала.
– Благодаря, че ми каза.
И в знак на благодарност бабата дала една вълшебна лампа на котарака, магарето, кучето и патето. Тя била златна с червени рубини. Четиримата приятели побързали да потъркат лампата. Изведнъж рубините заблестяли и от нея излязъл дух. Той казал:
– Кажете ми едно ваше желание и аз ще го изпълня.
И всички в един глас извикали:
– Искаме нашите любими музикални инструменти!
Духът им ги дал и те били много щастливи. Оттогава всяка нощ в Бремен свирили хубави песни пред голямата тълпа хора.
Там било и едно малко момченце, което всяка вечер ги слушало, не отделяло очи и от лампата, която блестяла до тях. Веднъж то се осмелило и попитало музикатите дали може да пипне лампата. Котаракът взел лампата и я подал на момчето.
– Вземи я! Тя вече изпълни нашето желание.
В момента аз държа тази лампа и моето голямо желание е да стана шампион по тенис!
