Човекът, който не можел да спи
Човекът, който не можел да спи
В една обикновена пролетна вечер Жеро закопча копчето на тъмно синята си пижама на жълти звездички и излезе. Всяка вечер от тридесет години насам той правеше едно и също. Около 21:00 часа възрастният мъж затваряше вратата на дома си в готовност да върши чудеса. И ги вършеше!
Той тръгваше от единия край на село Сънчовци и стигаше чак до другия, за да приспи всеки един свой съселянин. Пред всяка една къща Жеро сядаше и започваше да пее с прекрасния си глас. Тогава уморените хора се отпускаха и дори не усещаха кога и как потъват в сладки сънища. А Жеро пееше неуморно. И така цялото село всяка нощ спеше здрав и дълбок сън след тежкия труд.
Но никой не се замисляше кога спи певецът.
А той не спеше. Не защото не искаше, а защото не можеше. Така беше създаден. Будуваше денем и нощем. Вече повече от тридесет години.
Всеки ден по обяд Жеро отиваше в детската градина и приспиваше малките дечица с вълшебния си глас. Един ден обаче вместо да запее, той започнал да им разказва за живота си. Как не може да спи, как всяка вечер обикаля селото и пее, за да спят сладко селяните, как всеки ден има грижата да приспива малките деца на обяд и как прави това от толкова отдавна… Едно момиченце го слушало с голям интерес и в края на разказа му го попитало как така е възможно да не се уморява да пее денонощно и да не спи. Жеро му обяснил, че и самият той не знае. Сигурно наистина просто така е устроен – да се грижи за съня на всички хора в Сънчовци, но самият той да не спи. Не каза обаче на момиченцето, че напоследък наистина започва да се уморява…
Не му каза, защото се плашеше от това. Ами ако се умори толкова, че вече не може да обикаля и да пее, за да приспива вечер хората? Ами ако не може да идва в детската градина, как ще заспят децата? Сигурно е много хубаво човек да спи… Хората са му разказвали какво ли не за чудните картини от вълшебния свят на сънищата, но той не го познава. Ех, ако можеше поне веднъж и той като другите хора да затвори очи и да полети из този свят…
Когато същата вечер Жеро приспа всички хора в селото, той се прибра както обикновено. Но когато разтвори прозореца, за да проветри дома си, видя отдолу да стои любопитното малко момиченце, което го разпитваше в детската градина. Изведнъж то отвори уста и от нея започна да се лее вълшебна песничка. А Жеро за първи път заспа!
На следващия ден по обяд той пристигна усмихнат в детската градина, вдигна високо момиченцето, прегърна го и му каза на ухо:
– О, ти мъниче! Не знаеш всъщност колко си голяма!
Рая Янкова, 11 г.
СУ „Христо Ботев“
Козлодуй
