Невидимото куче
В магазин за кучета в облачен ден се отвори една клетка. Случайно бутнах вратата и започнах да лая от изненада. Бяха забравили да заключат! Точно тогава един стар човек минаваше до мен, стресна се и разля нещо топло върху мен. Ухапах го по крака, а той ме ритна и извика продавача. Аз веднага влязох в клетката, а продавачът я заключи този път.
-Защо ухапа този човек? Той ми беше приятел! – ми се скара продавачът, който се казваше Васко.
Не ме интересуваше приятелят му. Интересуваше ме какво ще стане с това, с което ме поляха. Аз се мотаех из клетката и накрая заспах. Събудих се посред нощ и когато бутнах вратата с глава, тя пак се отвори. Излязох, намерих една кучешка топка пред касата и я взех. Тя беше хубава и аз я запазих. После заспах и се събудих чак сутринта. Когато ми сипаха закуската и започнах да ям, ми падна зъб.
-Уф, сега и на зъболекар трябва да те водя! – въздъхна Васко.
Не се отчаях, но тогава един човек го попита нещо. Помислих си, че искат да ме купят. Ами да, точно така беше! Искаха да ме купят!
-Ще запазите ли това куче? Утре ще дойда пак. На следващия ден бъдещият ми стопанин Стоян влезе в магазина доволен. Научих му името, когато се обади на някого и каза: „Ало, обажда се Стоян.“
Аз се зарадвах, защото чух, че Стоян си има дете и куче, както и поляна за кучета. Значи, ще се отърва от клетката!
И така ме продадоха за 96.99 лева. Когато вече се возех в колата, Стоян се обади на сина си.
-Ало татко ти се обажда. Как си? Добре, благодаря. Взех новото куче и една кучешка топка.
И така стопанинът ме закара в къщата си. Видях детето да чака на поляната. Стоян ме хвана с ръце и ме остави насред тревата. Даде играчката ми на малкото момче, а то я хвърли. Аз хукнах да я гоня, хванах я и му я върнах. Детето я ритна, аз се изстрелях след нея и така си играехме. През това време Стоян се беше качил в апартамента. След малко го видях да слиза с другото куче, което се оказа по-голямо. Много се изплаших, когато тази гигантска немска овчарка се засили към мен, но неочаквано тя спря точно на един метър от мен. Тогава чух детето да вика: Кучето изчезна! Кучето изчезна!
-Помислих си, че се шегува. Да не би да са слепи? Да съм твърде малък, за да ме видят? Започнах да ги обикалям, но те не ме забелязаха. Да не би да съм невидим? Реших да пробвам, като ухапя някой. Ухапах детето по крака, но то не разбра, че съм аз. Помисли, че е другото куче, което се беше приближило. Да не би да съм станал невидим от това, с което ме поляха? Разлаях се и стреснах детето, а другото куче започна да се оглежда и да лае и то. Човекът каза на детето: „Хайде да се качваме.“
– Тръгнах по улицата и видях двама души да дърпат косата на едно момче. Аз отидох там, захапах единия по крака, а той избяга. Разлаях се и другият също си тръгна. После видях някакви хора с фенери, които викаха: „Кики! Кики, къде си?“
– Гласът ми беше познат и се сетих, че това може да са Стоян и синът му. Приближих се. Бяха те. Аз започнах да лая. Те се заоглеждаха. Исках да им покажа, че съм близо до тях и затова ухапах Стоян по крака. Той се изплаши и разля нещо студено върху мен. Те не разбраха, че съм бил аз и тръгнаха, а аз след тях. Стигнахме до къщата. Огледах се и видях другото куче. Изплаших се и се разлаях, а голямото куче и то. Приближих се и го ухапах. То много се стресна, но точно тогава станах видим. Стоян и синът му започнаха да крещят: „Ето го кучето! Ето го кучето!“ Аз се зарадвах, че вече съм видим, защото ми дадоха храна и вода. Те бяха доволни, че са ме намерили. Помислиха си, че през цялото време съм бил останал при другото куче, а то започна да маха с опашка. Е, вече съм видим и всичко е наред.
Деян Иванов, 9г.
СУ „Владислав Граматик“
гр. София
щ
