Пианото на покрива
Когато се преместихме в новия блок, всичко ми изглеждаше чуждо. Стълбите скърцаха, съседите не се усмихваха, а дори и котките изглеждаха сърдити. Нямах приятели. Затова всяка вечер свирех на устната си хармоника. Но звукът ѝ беше тих, а мислите ми много.
Един ден, докато се качвах по стълбите, видях една врата, на която пишеше „таван“. Беше леко открехната. Надникнах. Вътре миришеше на прах, но в ъгъла като от сън имаше старо пиано. Покрито с одеяло, с няколко счупени клавиша, но истинско!
Издухнах праха и натиснах едно копче – излезе нисък, глух звук. Усмихнах се. Пианото сякаш се събуди. От този ден започнах да се качвам тайно всяка вечер. Учех се сама с ухо и сърце. Композирах си мелодии и си ги записвах с цветни моливи за мен всяка нота имаше цвят.
Скоро забелязах нещо странно. Хората в блока станаха… различни. Сърдитата съседка на третия етаж започна да оставя сладки на пейката. Самотното момче от съседния вход излезе навън с футболна топка. Дори възрастната баба от последния етаж спря да се кара и започна да си пее. Нима музиката ми беше вълшебна?
Една вечер на покрива се появи момчето с топката. Каза, че ме е чувал. Понесе ми шоколад и каза:
— Можеш ли да ме научиш на една песен?
И така, започнахме да свирим заедно. Скоро дойдоха и други деца. Донесоха стари буркани, кутии и дори две пластмасови кофи направихме си оркестър! Решихме да направим концерт на покрива.
Поканихме всички съседи. Написахме с тебешир:
„Концерт за сърцето – довечера, на покрива“.
Тази вечер никой не беше сърдит. Всички ръкопляскаха. Старото пиано блестеше на залез, а музиката летеше високо над града.
Вече не се чувствам сама. Пианото на покрива ми даде приятели, смелост и нова мечта – да свиря, да рисувам и да разказвам истории, които стоплят хората.
Букре Юнал Мухарем, 10 г.
НУ „Илия Рашков Блъсков“
гр. Шумен
