Около 1000 участника досега са тропали на вратата на конкурса през тези 10 години, около 60 са спечелилите награди, между тях близо две дузини прекрасни педагози – разказа управителят на фондация “Братя Мормареви” – социологът Кънчо Стойчев, син на единия “брат” от прочутия сценарен тандем Братя Мормареви.
В неделя по обяд престижно жури в състав: Бойко Василев, Захари Карабашлиев, Ивайло (Нойзи) Цветков, Иво Сиромахов и Бойко Ламбовски обясни избора си на най-добрите ученически пера, взели участие в борбата за есе и разказ между участници от цялата страна в Десетия конкурс “Бодлите на таралежите”.
„Истинското изпитание за вас, млади хора, започва не от многото конкуренция, а от липсата на конкуренция” – заяви членът на журито Бойко Василев и подчерта, че основната тема на съчиненията е да остана или не в България.
Иво Сиромахов от своя страна каза, че никога официалното признание не е истински измерител за стойността на написаното.
Първа награда за есе грабна едва 12-годишният Богомил Анастасов от Провадия с трогателната история за своя болен брат “Различен живот”.
За разказ първа награда пък спечели деветнайсетгодишната Анастасия Стоева от Велико Търново с “Николай”.
Втора награда за есе си поделиха Антъни Джоуид и Елица Ганева съответно с “Утре започва от днес” и “Тук може само не може.” За разказ втора награда също бе поделена между Аделина Христова с “Авторът” и Християн Бачков с “На кафе с уличния музикант…”
Акцент в проявата бе представянето на новия сборник с произведения на наградените от последните пет издания на конкурса, дело на изд. “Сиела”.
Както е традиция в този конкурс, освен награди за учениците, бяха премирани и техни любими преподаватели. Наградите получиха две преподавателки: Пламена Калчева – учителка на Богомил, и Галина Марчева – на Анастасия.
Наградените произведения ще бъдат качени на сайта на фондацията.
Кънчо Стойчев за изданието „Бодлите на таралежите” (издателство „Сиела):
Тази година Братя Мормареви заедно навършват 180 години. Мориц го няма вече 25, Марко – 10. Значи и заедно тази година тях ги няма 35 години.
Тази година излезе великолепно четвърто издание на „Войната на таралежите”. Излезе в голям за съвременна България тираж. След по-малко от два месеца по книжарниците нямаше и бройка, наложи се допечатването на нов голям тираж. И той свърши. Третият – също.
Тази година ще излезе ново прекрасно издание на „Васко да Гама от село Рупча”. И аз, и издателство „Сиела” знаем какво ще се случи, знаем горе-долу точно и кога машините ще се завъртят за допечат.
Тази година различни български телевизии показаха осем от култовите филми на Братя Мормареви общо 14 пъти. Кажи-речи всеки месец можехме да се усмихваме и да се смеем пред малкия екран.
Е, някак не ми се връзва фактът, че тях ги няма общо от 35 години. Те са си тук, сред нас, по един толкова убедителен начин, независимо че вездесъщият Съюз на българските писатели така и не ги допусна приживе до редиците си, защото не били писатели…
Тази година за 10-ти път фондация „Братя Мормареви” проведе конкурса „Бодлите на таралежите” за есе и разказ на млади хора до 19 години. И за любим учител, посочен от лауреатите сред тях. За това десетилетие над хиляда млади българи написаха хиляди текстове за конкурса, бяха оценявани и общуваха с десетки от най-добрите пера днес. И е невероятно изживяване за мен, че някои от първите участници в конкурса, вече „узрели” хора, превърнаха писането в основно свое занимание. Не казвам, че са станали писатели. Защото това могат да кажат само читателите, и то след време…
Знам, че през огромната част от човешката история е нямало букви. Досещам се, че не е чак толкова далеч денят, когато те ще изчезнат. И съм страшно щастлив, че ме има по времето, по което и буквите все още ги има.