ПИСМО ДО ОТВЪДНОТО
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Мили Мориц,
Бяхме планирали с тебе тази книжка да започне с три предговора, един от Братя Мормареви, тоест от двама ни, един от тебе и един от мен. Уви. Господ намери за необходимо да те прибере. Както обичаше да казваш, “Ако Господ живееше на земята, хората щяха да му изпочупят прозорците”. Търсих го след смъртта ти, няма го, иначе щях да свърша тази работа.
Надявам се, че еврейските вицове, които ти с такава любов разказваше и събираше, ще накарат много хора да се смеят и да се замислят. И да попият поне част от философията им. Спомняш ли си: “Не взимай живота много навътре, никой не е излязъл от него жив!”
Така е!
Преди време те сънувах. Викаше ме при себе си. Ще дойда, но не ми се ще да бързам. Също като онзи евреин, който, когато се скрил от дъжда в евангелистката църква, попаднал на блестяща проповед, която завършила с думите: “Който иска да отиде в Царството Небесно, нека стане прав!” Само евреинът останал седнал. “Не искаш ли да отидеш в Царството Небесно?” – попитал го проповедникът. “Искам, но не бързам!” – отвърнал евреинът.
Много мъдрост има в еврейските вицове и чрез тебе успях да се докосна до нея. Ако Горе намериш Господ, след като му изпочупиш стъклата, благодари му от мое име за четиридесетте години, които прекарахме заедно.
ТВОЙ
МАРКО
