Стар предговор
Кои сме ние?
Във всеки случай не сме братя, скрихме се зад този псевдоним преди десетина години, когато бяхме по-млади, по-амбициозни и предпочитахме да се смеем на другите, вместо те да се смеят на нас.
Защо започнахме да пишем?
Защото, другари, едно време нямаше политехническо образование и ние се озовахме пред прага на живота съвсем боси. Сегашната младеж може да гресира коли, да поправя телевизори и радиоапарати, кранове и чешми. А ние излязохме от училище с една гола азбука. Какво може да прави човек с нея, освен да пише?
Какво сме писали?
Какво ли не: фейлетони, хумористични разкази, радиоскечове, естрадни спектакли, сценарии за мултфилми и дори за един игрален филм. Критиката го разсипа (какво да правят критиците с една гола азбука!). но поне разбрахме, че киното си има своя специфика: когато филмът стане лош – виновен е сценарият, когато стане хубав – филмът е на режисьора.
От какво сме доволни и за какво ни е мъчно?
Доволни сме, че работим заедно. Всеки от нас се чуди какво ще прави, след като другият умре.
Мъчно ни е, че въпреки че пишем заедно хумор, въпреки че единият от нас е “загадъчна славянска душа”, а другият – “загадъчна еврейска душа”, никой още не е казал, че сме като Иля Илф и Евгени Петров.
Братя Мормареви,
1993 г.
