Бодлите на таралежите
В една малка гора, скрита зад висока планина, живееше таралежче на име Бочко. Той беше най-малкият таралеж в цялата гора, но имаше най-голямото любопитство. Всеки ден обикаляше между дърветата и търсеше нови приключения.
Една сутрин Бочко видя нещо странно. До стария дъб лежеше малка златна кутийка. Той я побутна с нослето си и чу тихо звънтене отвътре.
– Какво ли има вътре? – прошепна той.
Таралежчето извика своите приятели и заедно отвориха кутийката. В нея имаше малко писмо, на което пишеше:
„Истинската сила не е в това колко си голям, а в това колко добро имаш в сърцето си.“
Всички таралежи се зачудиха какво означава това. Тогава изведнъж от храстите излезе малко зайче. То трепереше от страх, защото се беше изгубило и не можеше да намери дома си.
Бочко веднага отиде при него.
– Не се страхувай! Ние ще ти помогнем – каза той.
Таралежите тръгнаха през гората заедно със зайчето. По пътя те използваха своите бодли, за да махат тръните от пътеката и да правят място за малкия си приятел. Когато стигнаха до дома му, зайчето се усмихна щастливо.
– Благодаря ви! Вие сте най-добрите приятели, които съм имал.
Тогава Бочко погледна своите бодли и разбра нещо важно. Те не бяха само за защита от врагове. С тях можеше да помага и да прави добро.От този ден всички в гората знаеха, че малкото таралежче има най-смелото сърце. А златната кутийка остана под стария дъб, за да напомня на всички, че добротата е най-голямата сила.И така, всеки път, когато слънцето залязваше над гората, бодлите на таралежите блестяха като малки звездички.
Георги Шопов, 9 години.
НУ „Васил Пешлешков“
Исперихово
