В сврачето училище
В училището за свраки имало, както се очаква, учители свраки. Най-популярни били три от тях, защото били известни със своето голямо приятелство. Учителките – Бърборкова, Уверенова и Извинелчова, винаги пристигали заедно в училище, а след часовете се изчаквали и си тръгвали отново заедно. Макар че били много популярни те не били обичани от свраките – ученици. Малките птичата ги налирали за превзети и неискрени, а освен това за доста несправедливи в отношението си към децата.
Един ден в училището бил обявен конкурс за най-обичан учител. Новината полетяла от човка на човка, от крило на крило и бързо всички сврачета узнали, че трябва да гласуват за своя фаворит. Когато приятелките Бърборкова, Уверенова и Извинелчова научили за конкурса, всяка от тях решила, че трябва да го спечели.
-Отлично знаете, че най-любимият учител на свраките съм аз! – започнала със самочувствие Уверенова.
-Това е само в твоята глава, скъпа! – възразила Бърборкова. – Децата обичат повече мен, защото им разказвам всичко за живота си и така им ставам близка…
-Моите извинения, но ти не ги учиш на нищо, само бърбориш докато мине часът! – оспорила я Извинелчова. – Сврачетата никога няма да гласуват за теб, защото не виждат полза от твоето учителстване… Тя дори така досадната Вернова, е по-добър избор…
-О, да, да… и кошмарната Милова, дето все жали малките и слаби сврачета – додаде Уверанова.
-Ти добре ли си, Милова е най-трагичния учител – спореше Бърборкова.
-А онази… Хубавелкова, дето само се гизди…
-Ооо, а господин Всичкознаев?!
Свраките приятелки бързо заклеймили всички свои колеги, като най-лоши и ненадеждни учители, но най-накрая Бърборкова заявила, че призът ще бъде неин, защото е най-близо до децата. Разбира се, всяко от трите си мислела, че само тя е достойна, затова ходели с вирнати човки из училището и се усмихвали важно на всички.
Когато гласуването минало, призът бил връчен на госпожа Милова. Трите приятелки били изумени, но и силно възмутени.
-Аз искам да узная колко гласа са били подадени за мен?! – обърна се Бърборкова към директорът Строгов.
-Аз също искам да знам своите гласове, за да няма спекулации – обяви Уверенова.
Колежката им Извинелчова, се извини, но също поиска да види гласовете си.
-Съжалявам колежки, каза господин Строгов, госпожа Милова има 612 гласа, а останалите учители са с двуцифрени числа, но вие тричките… така не ми се искаше да питате за своите гласове, защото е доста обидно… за вас няма подаден нито един глас…
-Но как…
-Нито един?!
-Срам! Измама!
Ревнаха в един глас Бърборкова, Уверенова и Извинелчова.
-Гласове нямате, но има няколко оплаквания от Бърборкова и Уверенова, че не си вършат работата, а само потискат учениците и им пълнят главите с глупости. – продължи Строгов. – Затова, вие двете сте уволнени!
– Уволнени! – викна Бърборкова.
-Как смеете! Напускам! – ревна и Уверенова. – А Извинелчова, вея защо я държите, тя е като нас?
– Тя поне съумява да се извини, когато сгреши! Ще се научи на останалото, като се отдели от компанията ви! – обяви директорът Строгов и с това приключи въпроса.
Госпожа Извинелчова се извини на всички, че се е подвела по двете интригантки, поправи се и стана отлична учителка. О училището на свраките вече е едно от най-предпочитаните училища за дребни птици в света.
Ралица Спасова, 12 години
ОДК “Св. Иван Рилски”
клуб “Светлини сред сенките”
