Ежко Бежко и съкровището на приятелството
Един слънчев есенен ден малкият таралеж Ежко Бежко се разхождал весело по полянката. Лек ветрец люлеел тревите, а пъстрите листа танцували във въздуха като златни пеперуди. Докато с интерес оглеждал всичко наоколо изведнъж стигнал до гъста гора. Никога не бил ходил в нея и затова решил да я разгледа.
Ежко Бежко предпазливо тръгнал сред високите дървета. Било тихо и загадъчно. В далечината нещо пробляснало под слънчевите лъчи. Таралежът бил много любопитен и отишъл да види какво е това. Стигнал бързо и пред него имало огромно дърво обсипано със златни ябълки. Ежко си помислил, че е попаднал в Златната гора, за която бил слушал истории, които баба му му разказвала. Бил сигурен, че тези ябълки са вълшебни. Решил да си вземе една за в къщи. Пробвал да разклати дървото, но то не помръднало.
Огледал се наоколо за някой, който да му помогне. Оказало се, че е сам.
След малко дочул шум. Това било гущерчето Генчо, което го поздравило. Ежко отвърнал на поздрава му и го попитал дали ще му помогне да си откъсне златна ябълчица. Гущерчето веднага се съгласило. Започнало да пълзи нагоре по вълшебното дърво. В един момент се подхлъзнало на мокра кора от ствола на дървото и паднало на земята. За щастие долу около дървото имало трева и не успяло да се нарани.
Малко след това някой се приближил към тях. Оказал се, приятелят на Генчо, зайчето Дългоушко. С голяма усмивка им казало: „Здравейте!“ и ги попитало какво правят. Двамата нови приятели му обяснили. Зайчето, без да го молят, веднага предложило да им помогне. То се засилило и подскочило към златните ябълки. Докато разберат какво става Дългоушко държал в ръката си ябълка. След това повторил скока си и откъснал още една, после взел и една за себе си. Така тримата имали по една и били много доволни.
Тръгнали да си ходят и когато се обърнали се чул звукът „туп – туп – туп …“
Погледнали зад себе си какво се случва. За тяхна голяма изненада всички златни ябълки паднали от дървото и блестели по земята като разпилени звезди.
Когато тримата приятели се върнали се случило нещо още по – невероятно. Дървото им проговорило. Казало им, че са добре дошли във Вълшебната златна гора. Обяснило им, че дълго време наблюдавало всички, които са идвали в нея, но почти никой не е проявявал истинска доброта и готовност да помага.
Дървото било много щастливо, когато видяло колко са добри и как са си помогнали взаимно. То веднага разбрало, че тримата приятели притежават най – ценното качество – способността да бъдат единни, състрадателни и добри.
Разкрило им тайната, че ябълките наистина са вълшебни и, че който има такава, тя му помага в беда. Затова решило да им даде всички златни ябълки, за да ги споделят и с други свои приятели.
Ежко Бежко, Генчо и Дългоушко внимателно наредили ябълките въху бодличките на малкия таралеж и си тръгнали щастливи към своите домове, защото щели да помогнат и на други.
По пътя те подарявали вълшебните плодове на свои приятели и на тези, които се нуждаят от помощ и надежда.
Така тримата приятели в този ден разбрали, че най – голямото съкровище не е златото, нито вълшебството, а доброто сърце, истинското приятелство и готовността да подадеш ръка на другия. И тези неща правят света по – красив и по – добър.
Марио Иванов, 9 години
Сливен
