Къдрави мисли

Няма да ме разберете! Аз съм различна! Имам къдрави мисли. Само такива са. Нямам нито една изправена. Каквото и да кажа или направя, все се получава нещо много накъдрено и заплетено, точно като косата ми. Вие сте виждали моята коса нали? Тя е толкова къдрава, че никой не може да я среше истински. Такива са и мислите ми. Ето, искам да нарисувам картичка за мама, но не… не обикновена картичка. Започвам да изрязвам листа с къдрава ножица. После правя рамка с най-щурите печати, които имам. После лепя едно доста къдраво съричице, но то е къдраво, защото как очаквате да го изрежа съвсем право?! Получава се една много къдрава картичка… Мама казва „браво” и ме целува, но да ви кажа честно, никога след това не съм виждала тези мои картички. Дали изобщо ги пази?!

   Още по-трудно е ако реша да поиграя с играчките си. В къдравата ми глава веднага изплуват къдрави решения. Аз не играя в моя кът за игра, а в истински вълшебен дворец. Там небето е с хиляди цветове, а от облаците текат реки от сладолед, шоколад и сокчетата, които обичам най-много… Да истински, магически свят има в моята глава, но вълшебството се разваля, когато мама влезе и види че целият под е мокър, а куклите ми плуват в сапунена вода. За нея моите къдрави мисли са просто някакви обикновени бели. Колко скучно!

Искате ли да ви подаря една къдрава мисъл? Може би тогава ще се разбираме по-лесно?!

Алекса Димова, 7 години

                                                                                                                 ОДК “Св. Иван Рилски”   

                                                                                                                 Клуб “Светлини сред сенките”

                                                                                                                 Казанлък