Разпери криле
Имало едно време една кокошка. Казвала се Пенелъпи, но всички я наричали Пени. Тя все още била малка и опознавала света. Нейното най- голямо желание било да погледне извън оградата на фермата, но за жалост не можела да лети. А и я е било доста страх от високо…
Дните минавали, но мечтата на Пени не избледнявала. Всяка сутрин тя се събуждала с надеждата да се рее в небесата.
Скоро всички във фермата научили за бляна на малката кокошка. Патокът Гъс подигравателно ѝ подмятал:
- Пенелъпи, днес ще летим ли?
- Днес до къде мислиш да полетим?
Пенелъпи се правила, че не чува злонамерените му подхвърляния и оставала вглъбена в размислите и мечтите си.
Една сутрин, на пръв поглед обикновена – като всички останали, у кокошката се породило странно чувство. Тя вярвала, че днес ще е необикновен ден. Както си седяла насред двора, загледана в едно глухарче, над себе си усетила сянка, която нараствала като гръмоносен облак. Вдигнала глава към небето и съзряла ястреб, спускащ се право към нея. Сграбчил я за крилете и я отнесъл в гнездото си, с идеята тя да бъде днескашния му обяд. В момента, в който се опитал да я разкъса, за да я изяде, очите им се срещнали. Ястребът спрял учуден. В очите ѝ нямало страх, съжаление или разочарование. Четяло се чувство на задоволство и благодарност. Изненадан той попитал:
- Не те ли е страх? Не знаеш ли какво ще последва?
Кокошката тихо отвърнала:
- Каквото и да се случи аз съм осъществила мечтата си. Преборих страха си.
- Що за мечта е това – да те отвлекат и изядат?
- Не! Мечтаех да се рея в небето и да опозная света от високо.
- Нима си мислиш, че това е целият свят? – попитал в недоумение ястребът.
В очите на Пени се прокраднало пламъче на любопитство и наивно попитала:
- А не е ли?
Тогава ястребът предложил да ѝ покаже колко е необятна земята. Но тъй като той бил много самотен поставил условие – малката кокошка да му бъде приятел. Тя се съгласила и ястребът я прибрал обратно във фермата, за да си отпочине преди следващия им голям полет.
Всеки ден хищната птица долитала да взима новата си приятелка. Пени била изумена от красотата извън оградите. Ястребът наблюдавал как неговото ежедневие е най-вълнуващата случка в чуждия живот и започнал да оценя дори най-малките детайли от деня си.
Минавали над гори и скали, разглеждали все различни и нови места, спускали се толкова близо до поточетата, че усещали пръските вода по перата си. Било толкова вълнуващо!
На последния им полет ястребът решил да ѝ покаже най-високия бор в гората. Изкачили се до върха и Пени усетила как хватката му отслабнала. Преди да осъзнае какво се случва тя вече се носила към земята.
- Спокойно, аз съм до теб. Ти можеш, просто разпери криле и се остави на течението! – чула гласа на ястреба.
Пени се съсредоточила и запърхала с малките си крилца. Изведнъж вече не падала, а се изравнила в бърз полет с ястреба.
Това на пръв поглед необичайно и несъвместимо приятелство ни показва, че когато желаем нещо много силно, дори да ни се струва невъзможно, можем да го постигнем.
Светлозара Найденова – 9 години
Кърджали
