Зайчето, което искаше да има тен

Един слънчев юлски ден малкото черно зайче Емо си играело на полянката с приятелката си Белла.

• Мама казва, че имам тен -похвалила се Белла на Емо.
• Какво е тен?-попитал той.
• Не знам – казала тя -Но е нещо хубаво.

На следващия ден Емо попитал майка си:

• Как да имам тен?
• Просто е – отвърнала тя – трябва да печеш козинката си на слънце.  За нас зайчетата с тъмна козинка е по-трудно да имаме тен, но за тези със светла козина е по-лесно.

Но Емо не чул края на отговора, защото тичал към слънчевия хълм. Когато стигнал, седнал на най-слънчевото място и зачакал този така интересен тен да дойде и при него. Но тенът не дошъл. Затова Емо решил да го потърси сам.

• Мамо, аз отивам да си поиграя с Белла. Ще се върна вкъщи за вечеря.

Емо претърсил слънчевия хълм, двора си, парка и покрaй езерото, докато викал тенa, но той не идвал.

• Ще го потърся в страховитата гора – казал си той. Но преди това се върнал в къщата си и напълнил торбичката си с необходимите неща: три моркова, едно парче месо, ключ, които с братчето си бяха намерили тази сутрин, и сух хляб.

Малкият смелчак тръгнал към страховитата гора.

• Какво пък ѝ е страховитото? – зачудил се той, докато навлизал все по-навътре и по-навътре. Изведнъж иззад един храст се подали чифт заешки уши.
• Привет – казало зайчето –  името ми е Флора. Как се казваш? Къде живееш? Имаш ли си брат, или сестра? Аз да, имам си две сестри и един брат. На колко си? Аз съм на осем.

„Леле, доста е разговорлива за зайче“- помислил си Емо.

• Аз съм Емо, имам си братче и съм на девет години. А ти каква порода зайче си? Аз съм заешка превъзходна.
• О, ъъъ, рижава дареа.
• Те са оранжеви, а ти си сива. Всяко зайче трябва да знае каква порода е.
• Добре. Ела ми на гости- казала тя. И без много да му мисли го качила на гърба си.

Когато стигнали до къщата ѝ, отвътре изскочили няколко лисици. Флора свалила кожуха си на зайче и се оказало, че тя също е лисица. Те тръгнали да гонят Емо през гората и точно когато го настигали, той хвърлил парчето месо. И докато лисиците ядяли хвърленото от него месо, той се възползвал от момента и избягал. 

По-нататък сред тръстиката седяло малко катериче, което плачело.

• Защо плачеш? – попитал я Емо, след като се уверил, че катеричето не е лисица.
• Днес сутринта, когато татко отиде на работа, аз излязох да си поиграя, но изгубих ключа за входната врата, и сега не мога да се прибера.
• Не плачи, ще ти помогна – обещал Емо – Мисля, че аз намерих твоя ключ. Хайде, покажи ми къде живееш, за да го пробваме.

Катеричето го завело, но точно когато Емо щял да пробва ключа, който носел, катеричето без да иска настъпило една мравка. Тогава сякаш от нищото на пътя им се изпречили стотици червени мравки.

• Дръжте ги – извикала най-едрата.
• Бягай – извикало катеричето – това са хапещи мравки.

Мравките ги гонели цели десет минути, докато Емо и приятелката му не се качили на едно дърво. Но мравките били упорити. Изкачили се на дървото и точно в последния миг преди да ги изпонахапят, Емо хвърлил хляба от торбичката си далеч от дървото. Мравките се втурнали към него и двамата приятели избягали. Когато стигнали къщата на катеричката, Емо пъхнал ключа в ключалката и вратата се отключила.

• Благодаря, Емо- казала му тя – Само че татко ще се върне много късно, а аз нямам какво да вечерям.

Тогава Емо дал морковите си на катеричката, сбогували се и той се прибрал .

Дните се точели, месеците минавали и дошъл последният ден от лятната ваканция.

• Имам ли тен? – попитал той.
• Не – отвърнала майка му – но знаеш ли какво е тен?
• Да. Да имаш тен означава да имаш вечен ден. Така ще имам вечна лятна ваканция.

Валерия Христова, 9 години

                                                                                                                 СУ „Димчо Дебелянов

                                                                                                                 Варна