Тайната на бодлите
Една вечер Мартин седеше на стълбите пред къщата. Навън вече се стъмваше, когато от храстите до асмата се чу силно шумолене.
Мартин се изправи и отиде да види какво става. Светна с телефона си и видя един малък таралеж. Той спря, погледна го с черните си очички и изведнъж каза с тънък глас:
– Ей, може ли да не ми светиш така в очите?
Мартин отскочи с една крачка назад и едва не изпусна телефона.
– Ти… ти говориш ли?!
– Естествено – въздъхна таралежът.- Казвам се Бърко. И имам проблем.
Мартин клекна внимателно до него.
– Какъв проблем?
– Заплетох се в някаква прежда в градината. Бодлите ми са омотани и не мога да се свивам на кълбо. А ако един таралеж не може да се свие на кълбо, за нищо не става.
Мартин погледна по-отблизо и наистина видя тънко синьо конче, усукано около гърба на Бърко.
– Изчакай малко, ще ти помогна – каза той.
Внимателно, без да се убоде, Мартин хвана края на кончето и го разплете.
Таралежът се завъртя на място, подскочи леко и въздъхна с облекчение.
– Ох, благодаря ти! Без това нямаше как да си върша работата.
– Каква работа? – Попита Мартин объркано.
Ами ние, таралежите, събираме с бодлите си хубавите идеи, които хората си мислят вечер. Всеки бодил ни е пълен с разкази. Тази вечер забелязах, че си омърлушен и търсиш някаква идея за разказ. И понеже ми помогна, ще ти дам такава идея.
– Наистина ли? Каква?…
Преди той да успее да попита нещо друго, таралежът бързо се шмугна обратно в храстите и изчезна.
Мартин остана да седи на тревата, усмихна се и се затича към стаята си, за да хване химикалката. Вече знаеше точно какво да напише.
Той седна на бюрото, отвори тетрадката си и започна да записва история, която Бърко му беше прехвърлил някак от бодлите си. Това беше историята за деца от съседния двор.
Те си направили ново баскетболно табло с кош между дърветата, за да играят всяка вечер. Домоуправителят обаче им се карал всеки ден, че топката тупала силно и вдигала шум, и накрая им взел таблото. Тогава децата измислили план — монтирали стара дървена рамка с мрежа и казали на всички в блока, че това е специална поставка за сушене на пране. Домоуправителят толкова се зарадвал на полезната инициатива, че лично им помогнал да я заковат по-здраво. Накрая децата пак си хвърляли топката вътре, а възрастните ги хвалели колко са работливи.
Мартин записа и последното изречение, затвори тетрадката с усмивка и си каза, че Бърко наистина му беше дал най-хубавата история.
Тервел Димитров, 11 години
ОУ„Св.Св Кирил и Методий” с. Бояджик
