Безстрашният Зеленко
В едно далечно кралство, сгушено между три високи планини, живеел малкият гущер Зеленко. За разлика от своите събратя, които по цял ден мързелували на слънце и ловяли мухи, Зеленко имал голяма мечта – той искал да полети.
Всеки ден се изкачвал на най-високия камък, разпервал малките си предни крачета и скачал, но винаги тупвал по корем в прахта. Животните в гората редовно му се присмивали. Най-гласовит бил скаклецът Муки, който имал силни задни крака и се мислел за крал на височините.
- Хей, Зеленко! – закачал го Муки, докато дъвчел едно глухарче. – Гущерите са родени да пълзят в калта. Само си губиш времето. А и изглеждаш смешно… По-добре си стой на камъка и не се излагай!
Един следобед небето внезапно потъмняло и излязла страшна буря. Силният вятър огъвал клоните на дърветата, а животните се разбягали да търсят подслон. Муки обаче се подхлъзнал на едно листо и паднал право в средата на поляната, изплашен пред прииждащия ураган. Зеленко видял опасността от своя висок камък. Вместо да се скрие, той събрал цялата си смелост. Изчакал един силен порив на вятъра, скочил с всички сили във въздуха и успял да улови голямо изсъхнало дъбово листо. Вятърът веднага подхванал листото като платно и издигнал малкия гущер високо в небето. Зеленко балансирал умело с опашката си, правейки невероятни завои над дърветата. Той прелетял точно над вцепенения скакалец, сграбчил го внимателно за краката и го качил на своя „самолет“. Двамата се приземили невредими в една безопасна пещера.
- Благодаря ти, Зеленко! – казал тихо Муки. – Твоята мечта спаси живота ми!
Когато бурята отминала, Зеленко излязъл пред пещерата, погледнал към широкото синьо небе и извикал със силен глас:
- Гледай ме как летя! Страхът остана долу в калта!
Ния Янкова, 11 години
гр. Козлодуй
