Тайната на библиотекаря
Имало някога едно момиче на име Аделия. Тя много обичала книгите и редовно посещавала старата библиотека в края на града.
Един ден, докато разглеждала между редовете за нова книга, забелязала един рафт, на него имало доста книги, но всички те били без заглавия. Аделия била твърде любопитна и взела една от тях.
Когато отворила книгата, останала изненадана. Страниците били напълно празни, тя взела още няколко книги, но в тях също нямало нито дума.
Чудейки се какво се е случило с тези книги, тя видяла библиотекаря. Той се огледал внимателно, сякаш проверявал дали някой го наблюдава, а след това тихо се промъкнал до врата, скрита зад рафтовете. Аделия стояла неподвижна. Тя видяла как той отключил вратата и изчезнал зад нея.
Аделия не се осмелила да го последва. Взела си друга книга и се прибра у дома, но през целия ден не могла да спре да мисли за видяното.
Когато настъпила нощта и библиотеката вече била затворена, Аделия била решена да разкрие тайната на библиотекаря. За нейна изненада вратата била леко открехната и тя тихо влязла вътре. В библиотеката било тихо. Само слабата светлина от тайната стая осветявали помещението. Аделия бавно се приближила и надникнала през вратата.
В стаята имали много рафтове с празни книги и множество стъклени буркани. В тях се движели малки частици, които проблясвали в тъмнината.
Библиотекарят държал старо перо. Когато го докоснал до страниците, буквите започнали да трептят. Думите се отделили от хартията, смалили се и влезли в бурканите.
Аделия гледала изумено какво се случва пред очите ѝ. Тя направила още една крачка напред, но се спънала в купчинка книги, които били до нея, които в тъмнината били незабележими.
Библиотекарят се обърнал бързо към нея.
- Кой е там? – попитал той.
Аделия разбрала, че повече не може да се крие, затова бавно пристъпила напред.
- Аз съм Аделия. Видях какво правиш с книгите, защо взимаш думите им? – попитало момичето.
Библиотекарят я погледнал изненадано и въздъхнал.
- Не искам да навредя на книгите, просто виждам, че хората все по-рядко ги четат. Вече търсят всичко в интернет и забравят историите, които книгите пазят. Исках да запазя думите, преди напълно да бъдат забравени. – казал библиотекарят.
Аделия се замислила.
- Ако скриеш думите, никой няма да може да открие тези истории. Книгите трябва да бъдат четени, а не скривани. – обяснила Аделия.
Библиотекарят разбрал, че момичето е право.
Аделия се приближила до бурканите и внимателно отворила първия. От него излетели малки светещи частици, които се върнали обратно в книгите. Една след друга страниците започнали да се изпълват с думи и истории.
Библиотекарят се усмихнал.
- Сега разбирам! Най-добрият начин да запазя книгите е да позволя на хората да ги четат. – казал той.
От този ден старата библиотеката отново се изпълнила с хора. Новината за нея бързо се разнесла из целия град. Деца и възрастни започнали да я посещават всеки ден, за да откриват нови истории и да се потапят в света на книгите. Всеки, който отворел книга, сякаш вдъхвал нов живот на думите в нея. Библиотекарят вече не криел историите в буркани, а с усмивка помагал на читателите да открият най-подходящата книга за себе си. А Аделия често се връщала в библиотеката и никога не забравила тайната, която открила – че книгите оживяват само когато някой ги чете и пази историите им в сърцето си.
Илияна Галина
ОУ ,,Неофит Рилски‘‘
гр. Велинград
