ЧОВЕКЪТ С ГЛАВНО Ч

Селото с нетърпение чакаше пролетта – тогава Те идваха.
Вече няколко години появата на Щъркелите беше основното събитие в Селото. След няколко месеца с тъга ги изплащаха, за да започнат да ги чакат отново.
И тази година Те дойдоха. Селото се радваше – птиците бяха още по-красиви и грациозни от миналата година. Започнаха да оправят гнездото си. Тогава от къщата излезе човекът. Щъркелите харесваха Човека, който се беше настанил под техния комин. Той не харесваше никой, но приемаше Щъркелите. Беше особен – един такъв навъсен, винаги мълчалив, а когато го закачиш, ставаше сприхав. След смъртта на жена си човекът стана и зъл. Никой не смееше дори да го заговори. Мил беше единствено с Внучката си, която идваше да го види всяко лято.
Мъжкият и Женската носиха клони в дългите си човки – гнездото беше готово. Тогава тя започна да мъти. Селото се радваше – щеше да се появи малкото Щъркелче, очакваха го с радост. Яйцето беше голямо и гладко и скоро щеше да се излюпи. Женската знаеше това и не даваше на никой да приближи – прогонваше любопитните с крясъци. Мъжкият носеше храна на Женската.
Една сутрин се изля кратък, но проливен дъжд. В къщата на Човека протече и когато  небето се проясни, той се качи на покрива – няколко керемиди трябваше да се сменят. Погледна към гнездото – беще празно, а под клонките беше скрито яйцето.
Човекът слезе, мърморейки, седна на старото и кривокрако столче. Напече го слънцето и той реши да смени керемидите утре. Или вдругиден. Вече лесно се изморяваше. Загледа се в комина, гнездото още беше празно. Постоя така известно време, после стана и донесе стълбата. Качи се на покрива и стигна до комина. Разрови гнездото и намери яйцето сред клонки и перушина. Взе го и слезе от покрива. Седна отново пред къщата и зачака. Първо пристигна Женската. Тя сакаш отдалеч разбра. Кацна в гнездото и наведе тъжно шия. След малко долетяха  още щъркели. Мъжкият беше сред тях. Налетяха на Женската-Около къщата на човека се събра цялото Село. Едни шушукаха – жалеха човека, самотен бил и болен, други направо го заплюваха, трети рлодно мълчаха, но всички бяха ужасени. Питаха го един през друг – „Защо?“ Човекът подвигна рамене.
Щъркелите разкъсаха Женската. Тя прие края си мълчаливо, не се отбраняваше.
Селото погреба Женската, Човекът задържа яйцето. След няколко дене то се излюпи. С малкото бало щъркелче дойде и новината – внучката на Човека беше загинала в катастрофа на път за Селото.
Човекът занесе Щъркелчето в гнездото. Мъжкият изхвърли малкото и отлетя.
Човекът взе Щъркелчето на ръце и се прибра в къщата.

Юлия Пискулийска