-
-
ЧОВЕКЪТ С ГЛАВНО Ч
Селото с нетърпение чакаше пролетта – тогава Те идваха. Вече няколко години появата на Щъркелите беше основното събитие в Селото. След няколко месеца с тъга ги изплащаха, за да започнат да ги чакат отново. И тази година Те дойдоха. Селото се радваше – птиците бяха още по-красиви и грациозни от миналата година. Започнаха да оправят…
-
ПРОДАВАЧЪТ НА ЗАЛЕЗИ
На външен вид той не се различаваше по нищо от обикновените скитници и клошари, които подминаваме всеки ден по улиците на големия град. Излъчваше цялата бедност и отчаяност, които можеха да се поберат в опърпани дрехи, мръсна коса, брадясало лице и остра миризма на некачествен алкохол. Единственото, отличаващо от останалите градски несретници, беше нестандартният начин,…
-
ТРАМВАЕН РОМАНС
Пиеса в едно действие Действащи лица: Той Тя Нещо между тях Контрольорка Място на действието: обикновен софийски трамвай. Александър (защото така се казваше Той): Извинете, но имам чувството, че сме се виждали някъде и преди. Очите ви ми са странно познати – особено дясното. Виолета (защото така се казваше Тя): И вие ми напомняте на…
-
ЕДИН ПРОВАЛЕН РАЗКАЗ
…любовта вече не е на мода, убиха я поетите. Те писаха за нея толкова много, че вече никой не им вярва и това не ме учудва. Оскар Уайлд Той се запозна с нея през една приятна лятна неделя, когато небето беше като лъскава синя повърхност, слънцето бе като лепнат върху нея жълтък, а хората се…
-
Всичките благословии
Помня какво ставаше с очите на мама, когато всяко лято изпращаше кака на вратата. „Лятното скитане“ казваше кака ми с извинителни оранжеви искрици в очите и повдигаше рамене безпомощно. После прегръщаше мама и ръцете й бяха бели и по-нежни отвсякога, а вятърът в пръстите навяваше песъчинки в мамините очи. Докато ги избършеше обаче, сестра ми…
-
ДОНЕСИ МИ ЯБЪЛКА
Питаш ме коя съм … Аз съм мечът на воина. Оръжието, което ранява и защитава. Блестя и отразявам светлината. Пробождам. Боля. Не прощавам на тези, които ми посегнат. Но браня обичното и скъпото ми. Не могат да ме носят всички, не всички знаят как да си служат с мен, не всички разбират моята същност. Твърде…
-
Помощ, дебела съм!
Младена Пеева Още от малка съм си пълничка. Това обаче не идва от гените ми. Майка ми е слаба и постоянно пробва нови диети, а баща ми е спортен и добре сложен, иначе майка ми нямаше да се ожени за него. Аз имам и една сестра, една голяма красива сестра. Мисля, че може да си…
-
По вертикала
Зара Кънчева МЯСТО ПОД НЕБЕТО Абсолютната истина е трудна за намиране. Можеш да прекараш много години в невежество, но рано или късно разбираш за какво става въпрос. Разбираш, че небето, с цялата си необхватност и безкрайност, също те ограничава, затваря и похлупва. Небето е най-красивият похлупак на света. Поне на света, в който живеем. За…
-
По-голямата безкрайност
Юлия Пискулийска (Пейка) Симеон се беше подпрял на гърба на пейката и сърцезаваше къщата, в която беше израснал – изпиваше с очи всяка счупена керемида и всеки крив улук, защото това може би беше последният път, когато щеше да има шанса да бъде там. Времето определено си беше казало думата; боята от дограмата се беше…


