Помня какво ставаше с очите на мама, когато всяко лято изпращаше кака на вратата. „Лятното скитане“ казваше кака ми с извинителни оранжеви искрици в очите и повдигаше рамене безпомощно. После прегръщаше мама и ръцете й бяха бели и по-нежни отвсякога, а вятърът в пръстите навяваше песъчинки в мамините очи. Докато ги избършеше обаче, сестра ми…
Питаш ме коя съм … Аз съм мечът на воина. Оръжието, което ранява и защитава. Блестя и отразявам светлината. Пробождам. Боля. Не прощавам на тези, които ми посегнат. Но браня обичното и скъпото ми. Не могат да ме носят всички, не всички знаят как да си служат с мен, не всички разбират моята същност. Твърде…
Селото с нетърпение чакаше пролетта – тогава Те идваха. Вече няколко години появата на Щъркелите беше основното събитие в Селото. След няколко месеца с тъга ги изплащаха, за да започнат да ги чакат отново. И тази година Те дойдоха. Селото се радваше – птиците бяха още по-красиви и грациозни от миналата година. Започнаха да оправят…
На външен вид той не се различаваше по нищо от обикновените скитници и клошари, които подминаваме всеки ден по улиците на големия град. Излъчваше цялата бедност и отчаяност, които можеха да се поберат в опърпани дрехи, мръсна коса, брадясало лице и остра миризма на некачествен алкохол. Единственото, отличаващо от останалите градски несретници, беше нестандартният начин,…
Пиеса в едно действие Действащи лица: Той Тя Нещо между тях Контрольорка Място на действието: обикновен софийски трамвай. Александър (защото така се казваше Той): Извинете, но имам чувството, че сме се виждали някъде и преди. Очите ви ми са странно познати – особено дясното. Виолета (защото така се казваше Тя): И вие ми напомняте на…
…любовта вече не е на мода, убиха я поетите. Те писаха за нея толкова много, че вече никой не им вярва и това не ме учудва. Оскар Уайлд Той се запозна с нея през една приятна лятна неделя, когато небето беше като лъскава синя повърхност, слънцето бе като лепнат върху нея жълтък, а хората се…
Илияна Брайкова – Не мога да си представя живота без думите. Не е възможно да съществува поет, който не познава словото. В стаята цареше полумрак. Задухът се беше настанил като вражеска батарея и не прекратяваше настъплението си. Двама души стояха сами и гор-чиво се вслушваха в аплодисментите, идващи от долния етаж. Театърът е банално място,…
Юлия Пискулийска (Пейка) Симеон се беше подпрял на гърба на пейката и сърцезаваше къщата, в която беше израснал – изпиваше с очи всяка счупена керемида и всеки крив улук, защото това може би беше последният път, когато щеше да има шанса да бъде там. Времето определено си беше казало думата; боята от дограмата се беше…
Зара Кънчева МЯСТО ПОД НЕБЕТО Абсолютната истина е трудна за намиране. Можеш да прекараш много години в невежество, но рано или късно разбираш за какво става въпрос. Разбираш, че небето, с цялата си необхватност и безкрайност, също те ограничава, затваря и похлупва. Небето е най-красивият похлупак на света. Поне на света, в който живеем. За…
За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви чрез "бисквитки" или подобни технологии. Разберете повече за "бисквитките" на секция политика на бисквитките.
