Илияна Брайкова – Не мога да си представя живота без думите. Не е възможно да съществува поет, който не познава словото. В стаята цареше полумрак. Задухът се беше настанил като вражеска батарея и не прекратяваше настъплението си. Двама души стояха сами и гор-чиво се вслушваха в аплодисментите, идващи от долния етаж. Театърът е банално място,…
Беше цяло чудо. Тази малка рижа лисичка вече от половин година живееше в големия град. Бяха я виждали съседите от околните жилищни блокове. Бях на гости през пролетната ваканция при приятели в Берлин и там ми разказаха тази невероятна история. Дивото животинче се беше сприятелило със самотен възрастен господин в отсрещната къща и всяка сутрин…
Мъжкараната стреснато отвори очи и погледна кръглия будилник на шкафчето до леглото си. Голямата му стрелка тъкмо се канеше да направи последно движение, преди да се слее в права линия с малката, след което той щеше да заподскача, издавайки пронизителен звън. Тя се усмихна победоносно, извини му се, че и днес не го е оставила…
Жди меня, и я вернусь. Только очен жди, Жди, когда наводят грусть Желтые дожди, Жди, когда снега метут, Жди, когда жара, Жди, когда других не ждут, Позабыв вчера.
Това е историята на един спомен, който си живееше мирно и щастливо в главата на един съвсем обикновен човек. Споменът се излежаваше весден на кушетката в специално отредена за него част от паметта на собственика му и по цели часове не правеше нищо друго, освен да стои, да наблюдава тавана и да размисля за това…
„Тъй се случи в онази бурна вечер, точка. Беше късно, запетая, късно и само вятърът, запетая, уморен пътник от безкрайните висини, запетая, напомняше за себе си, запетая, като виеше в хорските стрехи, точка.“ Кома спря да пише за малко и препрочете сътвореното от него. Да, още един перфектен шедьовър на изкуството му. Кома имаше много…
България – земята на Орфей, малка европейска страна, дала името на Балканския полуостров. Със своите сто и единадесет хиляди квадратни километра родината на киселото мляко и розовото масло, на Бай Ганьо и Алеко Константинов е полегнала на югоизточния бряг на Европа и сякаш протяга ръка към Турция.
19.12.2012г.(два дена преди края на света) Изпълних почти всичко в списъка, който написах преди година (10 неща, които трябва да направя преди края на света). Според всичките книги, които прочетох на тази тема, светът ще свърши на 21 декември тази година. Толкова е нечестно, сега съм дванайсти клас, догодина щях да завърша средното си образование…
В едно необикновено градче живееха две момичета, Божидара и Гергана.Те бяха близначки и за това много си приличаха.Тези две прекрасни момичета обожаваха животните, това си личеше от домашните им любимци, който бяха много и разнообразни. От шарени папагали, които бяха получили за четвъртия си рожден ден, до коте, костенурки, зайчета, рибки, морско свинче и куп…
Имало едно време малко човече, което си живеело в малкото си апартаментче, което пък се намирало в едно голямо дърво. Човечето не можело да излезе от апартаментчето си по простата причина, че вратата му се отваряла само когато някой почуквал на нея. И така човечето си чакало ли, чакало някой да почука… Един ден човечето…
За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви чрез "бисквитки" или подобни технологии. Разберете повече за "бисквитките" на секция политика на бисквитките.
