Разкази

  • ПРОДАВАЧЪТ НА ЗАЛЕЗИ

    На външен вид той не се различаваше по нищо от обикновените скитници и клошари, които подминаваме всеки ден по улиците на големия град. Излъчваше цялата бедност и отчаяност, които можеха да се поберат в опърпани дрехи, мръсна коса, брадясало лице и остра миризма на некачествен алкохол. Единственото, отличаващо от останалите градски несретници, беше нестандартният начин,…

  • ЧОВЕКЪТ С ГЛАВНО Ч

    Селото с нетърпение чакаше пролетта – тогава Те идваха. Вече няколко години появата на Щъркелите беше основното събитие в Селото. След няколко месеца с тъга ги изплащаха, за да започнат да ги чакат отново. И тази година Те дойдоха. Селото се радваше – птиците бяха още по-красиви и грациозни от миналата година. Започнаха да оправят…

  • Всичките благословии

    Помня какво ставаше с очите на мама, когато всяко лято изпращаше кака на вратата. „Лятното скитане“ казваше кака ми с извинителни оранжеви искрици в очите и повдигаше рамене безпомощно. После прегръщаше мама и ръцете й бяха бели и по-нежни отвсякога, а вятърът в пръстите навяваше песъчинки в мамините очи. Докато ги избършеше обаче, сестра ми…

  • ТРАМВАЕН РОМАНС

    Пиеса в едно действие Действащи лица: Той Тя Нещо между тях Контрольорка Място на действието: обикновен софийски трамвай. Александър (защото така се казваше Той): Извинете, но имам чувството, че сме се виждали някъде и преди. Очите ви ми са странно познати – особено дясното. Виолета (защото така се казваше Тя): И вие ми напомняте на…

  • ЕДИН ПРОВАЛЕН РАЗКАЗ

    …любовта вече не е на мода, убиха я поетите. Те писаха за нея толкова много, че  вече никой не им вярва и това не ме учудва. Оскар Уайлд Той се запозна с нея през една приятна лятна неделя, когато небето беше като лъскава синя повърхност, слънцето бе като лепнат върху нея жълтък, а хората се…

  • ФУКСИ, ЛИСИЧКАТА В ГРАДА

    Беше цяло чудо. Тази малка рижа лисичка вече от половин година живееше в големия град. Бяха я виждали съседите от околните жилищни блокове. Бях на гости през пролетната ваканция при приятели в Берлин и там ми разказаха тази невероятна история. Дивото животинче се беше сприятелило със самотен възрастен господин в отсрещната къща и всяка сутрин…

  • Вълшебството на дъгата

    Мъжкараната стреснато отвори очи и погледна кръглия будилник на шкафчето до леглото си. Голямата му стрелка тъкмо се канеше да направи последно движение, преди да се слее в права линия с малката, след което той щеше да заподскача, издавайки пронизителен звън. Тя се усмихна победоносно, извини му се, че и днес не го е оставила…

  • |

    По-голямата безкрайност

    Юлия Пискулийска (Пейка) Симеон се беше подпрял на гърба на пейката и сърцезаваше къщата, в която беше израснал – изпиваше с очи всяка счупена керемида и всеки крив улук, защото това може би беше последният път, когато щеше да има шанса да бъде там. Времето определено си беше казало думата;  боята от дограмата се беше…

  • |

    Тогава млъкни

    Илияна Брайкова – Не мога да си представя живота без думите. Не е възможно да съществува поет, който не познава словото. В стаята цареше полумрак. Задухът се беше настанил като вражеска батарея и не прекратяваше настъплението си. Двама души стояха сами и гор-чиво се вслушваха в аплодисментите, идващи от долния етаж. Театърът е банално място,…