Разкази

На външен вид той не се различаваше по нищо от обикновените скитници и клошари, които подминаваме всеки ден по улиците на големия град. Излъчваше цялата бедност и отчаяност, които можеха да се поберат в опърпани дрехи, мръсна коса, брадясало лице и остра миризма на некачествен алкохол. Единственото, отличаващо от останалите градски несретници, беше нестандартният начин,…

Селото с нетърпение чакаше пролетта – тогава Те идваха. Вече няколко години появата на Щъркелите беше основното събитие в Селото. След няколко месеца с тъга ги изплащаха, за да започнат да ги чакат отново. И тази година Те дойдоха. Селото се радваше – птиците бяха още по-красиви и грациозни от миналата година. Започнаха да оправят…

Помня какво ставаше с очите на мама, когато всяко лято изпращаше кака на вратата. „Лятното скитане“ казваше кака ми с извинителни оранжеви искрици в очите и повдигаше рамене безпомощно. После прегръщаше мама и ръцете й бяха бели и по-нежни отвсякога, а вятърът в пръстите навяваше песъчинки в мамините очи. Докато ги избършеше обаче, сестра ми…

Пиеса в едно действие Действащи лица: Той Тя Нещо между тях Контрольорка Място на действието: обикновен софийски трамвай. Александър (защото така се казваше Той): Извинете, но имам чувството, че сме се виждали някъде и преди. Очите ви ми са странно познати – особено дясното. Виолета (защото така се казваше Тя): И вие ми напомняте на…

…любовта вече не е на мода, убиха я поетите. Те писаха за нея толкова много, че  вече никой не им вярва и това не ме учудва. Оскар Уайлд Той се запозна с нея през една приятна лятна неделя, когато небето беше като лъскава синя повърхност, слънцето бе като лепнат върху нея жълтък, а хората се…

Беше цяло чудо. Тази малка рижа лисичка вече от половин година живееше в големия град. Бяха я виждали съседите от околните жилищни блокове. Бях на гости през пролетната ваканция при приятели в Берлин и там ми разказаха тази невероятна история. Дивото животинче се беше сприятелило със самотен възрастен господин в отсрещната къща и всяка сутрин…

Мъжкараната стреснато отвори очи и погледна кръглия будилник на шкафчето до леглото си. Голямата му стрелка тъкмо се канеше да направи последно движение, преди да се слее в права линия с малката, след което той щеше да заподскача, издавайки пронизителен звън. Тя се усмихна победоносно, извини му се, че и днес не го е оставила…

Жди  меня, и  я  вернусь. Только  очен  жди, Жди, когда  наводят  грусть Желтые  дожди, Жди,  когда  снега  метут, Жди, когда  жара, Жди, когда  других  не  ждут, Позабыв  вчера.