Непознатите
Разказ през очите на едно бяло момче.
-
-
Рожденият ден на еднорога
Автор: Версавия Янкова – 9 години. Живял някога един еднорог. Той бил много красив, чист и изглеждал изискан и величествен. Тъй като еднорозите били смятани за по-висши създания от другите, никой не смеел да ги заговори или да се опита да се сприятели с тях. Този еднорог обаче, бил скромен и любознателен. Той искал да…
-
Конкурс | Победители | Разкази
Деца по дух
Автор: Даниел Бояджиев – 13 години. Всяка лятна вечер мъжете от квартала се събираха в беседката пред блока. Разказваха си истории, смееха се шумно и постоянно се караха за нещо дребно. Често носеха преносим телевизор и гледаха различни предавания на него. Веднъж се заформи сериозен спор за дистанционното. -Деца, не се карайте, бийте се –…
-
Конкурс | Победители | Разкази
Картата
Автор: Мария Хаджиева – 10 години. Дойде 15 септември и училищното звънче удари. Мария, и всичките ѝ съученици влязоха в класната стая на 3А с цветя и подаръци за двете им учителки – госпожа Минева и госпожа Докова. Мария беше направила чудесно стъклено шише, увито с канап и налепено с черноморски мидички, рапанчета и морски…
-
Конкурс | Победители | Разкази
Година онлайн обучение – или две…
Автор: Симона Василева Василева, 15 години, град Сливен. Мила мамо, Пиша ти това писмо, докато стоя във вкъщи и решавам задачи. Спокойно! Не си пилея времето напразно и далеч не бездействам. От едно известно време обаче разбрах, че мога да правя две неща едновременно. Например да закусвам и да си чета урока по история. Или…
-
Листенце
Автор: Даниел Димитров Бояджиев, 12 години. Всяка есен е различна. Но винаги е хубава, много цветна и загадъчно мъглива, понякога усмихната, друг път-дъждовна… Това важеше и за тази есен. Безброй малки, пожълтели, почервенели или обагрени в розово и оранжево листенца, както винаги се впускаха в полет, започващ от клоните на дърветата им. Едно чинарово листо…
-
Момчето Хвърчило
Име: Теодора Георгиева Възраст: 18г. Втора награда за разказ (2020) През пролетта той стоеше свит в леглото като смачкана хартия в нечий джоб. Всеки ден наблюдаваше птиците през открехнатия прозорец. Това бе любимото му и единствено хоби. Представяше си разговорите им и сякаш разбираше звуците, които се изнизваха от малките човчици право към ушите му….
-
Конкурс | Победители | Разкази
Когато веганите изпият слънцето
Име: Кирил Димов, Възраст: 15г., Първа награда за разказ (2020)
-
Спомен за липа
Той бързо се качи във влака. Не пътуваше по този маршрут за пръв път. Беше му отдавна познат – престой на всеки 5 часа и 13 минути, през които машинистът хапваше кифла с шоколад и сусам, а кондукторът недоволстваше за закъснението на пътниците и цъкаше укорително с език. Марио обичаше да пътува в последното…
-
Червена
Роклята й беше червена. Тя не разбираше защо това трябваше да учудва някого. Огледа се около себе си. Беше пълно с такива като нея. Привлекателни, съблазнителни, предизвикателни – с една дума, червени. И то така ярки, че цялото шосе светеше от тяхното присъствие дори в най-дълбоките дебри на нощта. Тогава въздействието им върху бедните, замаяни…
