Човекът, който не можел да спи В една обикновена пролетна вечер Жеро закопча копчето на тъмно синята си пижама на жълти звездички и излезе. Всяка вечер от тридесет години насам той правеше едно и също. Около 21:00 часа възрастният мъж затваряше вратата на дома си в готовност да върши чудеса. И ги вършеше! Той тръгваше…
Свит спокойно под завивките на листата или в основата на някой храст таралежът изглежда безобидна купчинка. Ако посегнеш обаче към него, ще се убодеш-задействал е инстинктът за самосъхранение и безобидната топчица се е превърнала в нов вид игленик, при който иглите са забити с острието навън. Като ученичка от трети клас, в час по трудово…
Денят беше един от най-топлите през месец юни, точно толкова парещи и напечени, колкото бяха последните учебни дни в училище, когато всички ученици с нетърпение очакват така жадуваната лятна ваканция. Будилникът на Тара я събуди точно в седем часа сутринта и тя бързо изскочи изпод завивките на леглото си, бързайки час по-скоро да се приготви…
Днес се замислих за много сериозни неща. Примерно, дали е възможно да създам градина на планетата Марс? Разбира се, за човешкия гений няма невъзможни неща, а всеки човек може да роди гениални идеи, но все пак… За да направя градина на планета Марс, от нея трябва да има полза. Затова се питам, как ще ни…
Събуждам се по средата на нощта. Пак имах този сън. Всеки път едно и също. Някаква жена, която много прилича на мен, седи край железопътната гара и сякаш не чака влака, а нещо друго или по-точно някой друг. Очите и са пълни с отчаяние и едва забележима надежда. Не спирам да сънувам това от седмици,…
– Еха, мамо! А дали тази къпина може да поправи крилата ми, за да мога и аз да летя като всички други дракони? – Разбира се! Но знаеш, че пътят до нея е доста труден. – Ще я намеря! – каза уверено дракончето Джорджи. И така, Джорджи пое на дълъг път. Вървя доста и стигна…
Един ден със семейството ми решихме да отидем на Витоша да закусваме. Имаме си любима хижа, в която сервират най-вкусните мекици на света! Всеки път, когато мама предложи да ходим там, се ентусиазирам много. Оправихме набързо багажа и се качихме в колата. Спряхме близо до пътеката, която винаги хващаме, за да стигнем пеша до хижата….
Беше един нормален учебен ден, по-точно не беше… После ще разберете защо. Бях тръгнал към училищната сграда, стаята ми беше на седмия етаж. По пътя ме заболяха краката и затова се отбих към асансьора. Имахме час по изобразително изкуство, час, който аз много ценях и харесвах, но днес ми се стори ужасно скучно, истинска загуба…
Когато се преместихме в новия блок, всичко ми изглеждаше чуждо. Стълбите скърцаха, съседите не се усмихваха, а дори и котките изглеждаха сърдити. Нямах приятели. Затова всяка вечер свирех на устната си хармоника. Но звукът ѝ беше тих, а мислите ми много. Един ден, докато се качвах по стълбите, видях една врата, на която пишеше „таван“….
В магазин за кучета в облачен ден се отвори една клетка. Случайно бутнах вратата и започнах да лая от изненада. Бяха забравили да заключат! Точно тогава един стар човек минаваше до мен, стресна се и разля нещо топло върху мен. Ухапах го по крака, а той ме ритна и извика продавача. Аз веднага влязох в…
За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви чрез "бисквитки" или подобни технологии. Разберете повече за "бисквитките" на секция политика на бисквитките.
