Пиеса в едно действие Действащи лица: Той Тя Нещо между тях Контрольорка Място на действието: обикновен софийски трамвай. Александър (защото така се казваше Той): Извинете, но имам чувството, че сме се виждали някъде и преди. Очите ви ми са странно познати – особено дясното. Виолета (защото така се казваше Тя): И вие ми напомняте на…
На външен вид той не се различаваше по нищо от обикновените скитници и клошари, които подминаваме всеки ден по улиците на големия град. Излъчваше цялата бедност и отчаяност, които можеха да се поберат в опърпани дрехи, мръсна коса, брадясало лице и остра миризма на некачествен алкохол. Единственото, отличаващо от останалите градски несретници, беше нестандартният начин,…
Селото с нетърпение чакаше пролетта – тогава Те идваха. Вече няколко години появата на Щъркелите беше основното събитие в Селото. След няколко месеца с тъга ги изплащаха, за да започнат да ги чакат отново. И тази година Те дойдоха. Селото се радваше – птиците бяха още по-красиви и грациозни от миналата година. Започнаха да оправят…
Питаш ме коя съм … Аз съм мечът на воина. Оръжието, което ранява и защитава. Блестя и отразявам светлината. Пробождам. Боля. Не прощавам на тези, които ми посегнат. Но браня обичното и скъпото ми. Не могат да ме носят всички, не всички знаят как да си служат с мен, не всички разбират моята същност. Твърде…
Помня какво ставаше с очите на мама, когато всяко лято изпращаше кака на вратата. „Лятното скитане“ казваше кака ми с извинителни оранжеви искрици в очите и повдигаше рамене безпомощно. После прегръщаше мама и ръцете й бяха бели и по-нежни отвсякога, а вятърът в пръстите навяваше песъчинки в мамините очи. Докато ги избършеше обаче, сестра ми…
Беше цяло чудо. Тази малка рижа лисичка вече от половин година живееше в големия град. Бяха я виждали съседите от околните жилищни блокове. Бях на гости през пролетната ваканция при приятели в Берлин и там ми разказаха тази невероятна история. Дивото животинче се беше сприятелило със самотен възрастен господин в отсрещната къща и всяка сутрин…
Това е историята на един спомен, който си живееше мирно и щастливо в главата на един съвсем обикновен човек. Споменът се излежаваше весден на кушетката в специално отредена за него част от паметта на собственика му и по цели часове не правеше нищо друго, освен да стои, да наблюдава тавана и да размисля за това…
„Тъй се случи в онази бурна вечер, точка. Беше късно, запетая, късно и само вятърът, запетая, уморен пътник от безкрайните висини, запетая, напомняше за себе си, запетая, като виеше в хорските стрехи, точка.“ Кома спря да пише за малко и препрочете сътвореното от него. Да, още един перфектен шедьовър на изкуството му. Кома имаше много…
Мъжкараната стреснато отвори очи и погледна кръглия будилник на шкафчето до леглото си. Голямата му стрелка тъкмо се канеше да направи последно движение, преди да се слее в права линия с малката, след което той щеше да заподскача, издавайки пронизителен звън. Тя се усмихна победоносно, извини му се, че и днес не го е оставила…
За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви чрез "бисквитки" или подобни технологии. Разберете повече за "бисквитките" на секция политика на бисквитките.
