Децата – винаги виновни…
Според възрастните ние децата ту сме умни, ту- неграмотни. И се започват антонимите: добри и лоши, щедри и егоисти, депресирани и щастливи. Да се чуди човек, като са толкова противоречиви, кои точно възрастни са прави и как пък стигнаха до този извод!
Но в едно свое твърдение всички те са единодушни: ВИНОВНИ СМЕ!
ЗА КОЕ – за всичко! КОГА- постоянно! ЗАЩО- кой ти казва!
А аз се питам:” Дали пък НИЕ сме виновни?”.
Преди седмица, например, в автобуса някаква жена с бастун крещя на мой връстник, че не й е отстъпил мястото си. Той й отговори, че не е заел отредените за инвалиди места на предната седалка, на която седяха мъж и жена на годините на моите родители. И тогава… всички хора запяха досадната песен- какво невъзпитано поколение расте, колко сме агресивни, прости и още други обвинения. А най- гадното беше, че по-кресливи от настанилите се на облепените с инвалидни и бебешки колички места, нямаше. Почувствах злоба към всички пътници в автобуса. Много е грозно да не виждаш собствените си грешки. А когато обвиняваш за тях другите, е отвратително.
Преди няколко седмици пък четвъртокласниците преминаха през тестовете от НВО. Майка ми четеше в интернет, че все пак някои ученици си подсказвали. И коментарите: “Аман от хитреци!”, “Докога така?”. Как пък никой не хвърли вината върху онези учители, които са ги оставили да преписват. Защо никой не питаше кого лъжат тия хора-себе си, родителите или учениците си. Да не говорим колко грозно е оправданието на някои преподаватели, че родителите ги притискат за високи оценки и затова завишават успеха на децата им. А кой пръв е направил компромиса- учениците или самите учители? Ако всички са единни и отказват да завишават оценките, никой не би им досаждал за подобни постъпки. Тогава никой родител няма да ги заплашва с преместване в друго училище, защото навсякъде ще бъде строго оценяването. Нахални родители или слаби учители- все едно е. Ние не сме виновни за това.
Аз имам щастието нашите да не държат на отлични оценки на всяка цена. Но те пък не спират да ми мрънкат за друго-колко дълго стоя пред компютъра. Заплахите, че ще ми спрат интернета, ме карат тайно и злобничко да им се присмивам. И как ще стане това като майка ми е пристрастена като мен!? И защо децата сме виновни за тази зависимост? Не създават ли точно възрастните игрите, които играем?! И не печелят ли точно те от това? Дори родителите ми имат полза- докато съм на компютъра, все едно ме няма.
Да бъдеш лицемер е характерно за всеки възрастен. Не се харесват, портят се пред шефа, тайно злобеят и си завиждат. И ако някое дете честно отговори на въпрос или каже нещо вярно, но грубо, започват да му четат конско какъв грубиян и простак бил. Е кое е по-добре- да си честен или да си лъжец. А да! Те на някои видове лъжи им викат “добро възпитание”. Не им го ща. Добре съм си и без него.
Това да мислиш, че си прав, защото си живял повече от едно дете, ми се струва адски тъпо. Ако възрастните са по-умни и по-добри от нас, защо тогава всички живеем зле? Защо има войни? Защо всеки ден умират хора при катастрофи? Защо терористи дават автомати в ръцете на деца? И ако някое дете е престъпник, не са ли виновни близките му, че са се правели дълго време на слепи за проблемите му?
Още много въпроси мога да задам. Но не е нужно. Защото на всички отговорът е един- ВИНОВНИ СА ВЪЗРАСТНИТЕ! Чак когато те го разберат, ще започнат да се държат така, че да не ни дават съвети, а пример. А кога и дали изобщо ще стане това- не знам.
А ЩОМ НЕ ЗНАМ- ВИНОВЕН СЪМ!!!
Димитър Антонов Томов, 12 години,
ученик от VІ- ª клас в Х ОУ “Алеко Константинов”, град Перник
20 September 2014 at 10:53 pm
Има пунктуационни грешки и демонстрация на слабости в езиковата култура. Това аз даже не бих го определил като есе. Да не говорим пък за отделно обособени части или композиционна рамка – защо ни е такава?
Като цяло “есето” е мислено добре, въпреки че на моменти е недомислено. Според мен обаче то в никакъв случай не заслужава да бъде в първите десет изобщо. Похвално е, че авторът е само дванадесетгодишен, но това не означава, че победите трябва да се подаряват на по-малките на възраст участници.
Странният подбор и изискванията на журито многократно са ми правили впечатление и в предишни издания на конкурса. Във връзка с това бих искал да предложа на организаторите да определят по-ясни критерии, а на оценителите – да се запознаят със същността на думата “есе”.
Аз не съм някакъв “хейтър” или “злобар”. Браво и поздравления за ентусиазма на дванадесетгодишния победител! Жалко, че не мога да кажа същото за журито. Изглежда това е поредният нереалистичен конкурс в България… 🙁