Братя Мормареви

Из записките на кинематографиста

Братя Мормареви (Марко Стойчев и Мориц Йомтов) работят заедно в киното повече от 25 години. Автори са на много фейлетони, хумористични разкази, радио и телевизионни програми. За игралното кино са написали следните сценарии: “Старинната монета”, “Таралежите се раждат без бодли”, “С деца на море”, “Сиромашко лято”, “Изпити по никое време”, “Войната на таралежите”, “Двойникът” и други.

БРАТЯ МОРМАРЕВИ: “КАК СТАНАХМЕ СЦЕНАРИСТИ”

За съжаление не си спомняме точната година, когато и на нас си се дощя да станем сценаристи. Едни от най-близките ни приятели бяха изявени сценаристи и ние се питахме с какво са по-умни от нас. По него време пишехме фейлетони, кратки хумористични разкази, обикаляхме редакциите и преживявахме добре. Скрити зад псевдонима Братя Мормареви спокойно изслушвахме всякакви оценки за това, което сме написали. Някои считах, че правим халтура, а ние си мислехме, че вършим сериозна работа, като се опитваме да развеселим българския народ. Четете още »

Кои сме ние?

Във всеки случай не сме братя, скрихме се зад този псевдоним преди десетина години, когато бяхме по-млади, по-амбициозни и предпочитахме да се смеем на другите, вместо те да се смеят на нас.

Защо започнахме да пишем?

Защото, другари, едно време нямаше политехническо образование и ние се озовахме пред прага на живота съвсем боси. Сегашната младеж може да гресира коли, да поправя телевизори и радиоапарати, кранове и чешми. А ние излязохме от училище с една гола азбука. Какво може да прави човек с нея, освен да пише?

Какво сме писали? Четете още »

Намерих ръкописа на предлагания сборник от разкази и фейлетони случайно. Не казвам, че го намерих в архива на Братя Мормареви. С Мориц архив нямаме, тъй като никога не сме се вземали на сериозно.

Ръкописът, който открих, не е оригиналният. Редакциите и досега не връщат ръкописи. Навремето, през 1969 година, бяхме озаглавили книгата си “Диагнози”, не само защото така се именува едно от разказчетата, а защото смятахме, че с писанията си слагаме диагноза на болестите от онова време. Някои от тях съществуват и до днес, за други ще кажете: “Да ви имам проблемите”. Четете още »

ВМЕСТО ВТОРИ ПРЕДГОВОР

Мили Марко,

След моето писмо ще е необходимо да намериш още нещо вместо предговор, за да станат общо три вместопредговора.

Пиша ти набързо, ще разбереш защо. Нека първо да обясня някои еврейски понятия, които присъстват във вицовете, но са непонятни за незапознатите с израелтянството.

ПЕСАХ е празникът, който отбелязва спасението на евреите от робството им в Египет. Празнува се 8 дни. Вместо хляб се яде мацá – безквасен хляб.

ПУРИМ, или празник на “Жребия” отбелязва неуспешния опит на Аман да унищожи евреите. (Аман е тук, всеки ден играя табла с него.) На този празник децата се маскират, а възрастните добре се черпят, тоест маскират се и те, но по един по-приятен начин. Това е единственият празник, в който пиенето и даже напиването е не само позволено, но се и поощрява.

ТОРА – това са първите пет книги от Библията, които православните наричат Петокнижие.

ТАЛМУД е сборник от правила и предписания, който урежда религиозните, правните и битовите отношения на вярващите евреи. Четете още »

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Мили Мориц,

Бяхме планирали с тебе тази книжка да започне с три предговора, един от Братя Мормареви, тоест от двама ни, един от тебе и един от мен. Уви. Господ намери за необходимо да те прибере. Както обичаше да казваш, “Ако Господ живееше на земята, хората щяха да му изпочупят прозорците”. Търсих го след смъртта ти, няма го, иначе щях да свърша тази работа.

Надявам се, че еврейските вицове, които ти с такава любов разказваше и събираше, ще накарат много хора да се смеят и да се замислят. И да попият поне част от философията им. Спомняш ли си: “Не взимай живота много навътре, никой не е излязъл от него жив!”

Така е! Четете още »

Хрумването

То не е оригинално и принадлежи на известния наш учен, физик, философ и приятел, академик А. Поликаров. Сподели го с нас преди десетина години. По-скоро това не беше споделяне, а оплакване. Беше претоварен с работа, голяма част от която несвойствена за него. “Ако имах един двойник да ходи по събранията” – каза той и добави: “От това става филм”.

Идеята за използване на двойник е много стара. Има я още в приказката за надбягването между таралежа и заека. Така че за оригиналност не можем да претендираме. Въпреки това хрумването на нашия приятел-академик не ни остави на мира десет години. Понякога имахме чувството, че намразвахме приятеля академик. Сега, когато сценарият е завършен и камерата се завъртя, ние сме му благодарни. Четете още »

Божидар Манов

Няма грешка – ако бяха живи днес, двамта писатели щяха да навършат заедно 160 години! Халал да са им! И още толкова да бяха поживели дано! Тогава щяхме да се радваме на още много техни филми и книги, на нови и смешни разкази, и най-вече на живото им, неповторимо, всекидневно остроумие, което прави живота по-лек и даже поносим. А хилядите им  читатели и зрители щяха да имат една опора повече, един отдушник за мрачни мисли и тревожни очаквания, една надежда и пример, че тази натрапена ни беля да живеем тъкмо днес, има начин да се изтърпи и преживее. Това е като да знаеш, че на отсрещния балкон сутрин има кой да ти махне ведро с ръка, да размените две думи за нормални човешки неща, а не за глупави политически ежби или претрепани посред бял ден мутри. Четете още »

Кънчо Стойчев

“Животът е смешен и затова си заслужава да се живее.” – Братя Мормареви
Нас ни наричаха „Децата на Братя Мормареви” – Вихра, Наско, Кънчо, Митко. Единствената алюзия, за която се сещам, са „Децата на Лейтенант Шмидт”. Ние в никакъв случай не сме като тях, но бащите ни със сигурност са като техните бащи Илф и Петров. Мориц и Марко обаче сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Четете още »