Обожаваше го!
Автор: Александра Попова – 13 години.
Категория: 11 г. – 14 г.
Беше юнска надвечер. Слънцето още не бе залязло. Тя беше в стаята си, преговаряйки за контролното по математика на следващия ден. Този уикенд го беше прекарала на плажа, а в понеделник имаше изпит. Не беше докоснала учебника, а нямаше да е лесно. Сега трябваше да навакса.
Обожаваше градчето, в което живее. Малко градче. Спокойно. На плажа. Само, когато се сетеше за тези думи, настръхваше от наслада. Обожаваше и морето. Знаеше, че я успокоява. Доста често се разхождаше на плажа и така се наслаждаваше! Така я беше яд, че не успя да си научи през уикенда, защото сега друго й беше в главата.
Не можеше да се съсредоточи. Майка й беше в другата стая и довършваше работа за следващата седмица. От няколко часа решаваше задачи по математика, но нищо не запомняше. Умът й беше някак необичайно пълен. Мислите я завладяваха. Чудеше се как да ги изпразни. Знаеше че, когато се чувстваш така, трябва да спреш да правиш, каквото правиш и да започнеш нещо друго, което не те ангажира в мисли.
Естествено, че й хрумна отново за морето. Беше по залез слънце, а те живееха само на десет минути от плажа. Какво по-добро в този момент от една поне петнайсет минутна разходка до морето. Отиде в другата стая при майка си и й каза, че е свършила с преговарянето. Излезе само по джапанки и много мисли. Вървя по тротоара, докато стигне отбивката за плажа и зави натам. Мина през малката горичка и когато стигна пясъка, събу джапанките и продължи боса. Видя тъкмо слънцето да залязва над морето и се затича към вълните, които с такава лекота се размиваха в мокрия пясък, че приличаха на ято птички, връщащи се от юга.
Тръгна по плажната ивица и се замисли за това колко много я успокоява морето. Колко е хубаво да имаш такъв пряк достъп до този извор на живот! Мислеше и вървеше дълго. Поглеждаше периодично часовника на ръката си, за да не закъснее за вечеря. Мислеше за вечността и живота в морето. Усещаше вълните да се разбиват в краката й и да ги гъделичкат. Обожаваше това Чувство!
Вървеше и мислеше най-много за контролното по математика. Обаче искаше да спре да й пука за това и реши, че трябва да се освободи от тази мисъл. Реши, че ако продължи да върви по плажа и ако мисли за морето, ще е по-спокойна. Най-обичаше времето, в което е сама. Някак си се чувстваше себе си. Без никой да я занимава с нищо ненужно, без някой постоянно да й говори за неща, които дори не харесва. Затова много обичаше морето. Когато беше до морето, мислите й някак се подреждаха, както никога не са се подреждали. Винаги бяха разхвърляни и в хаос, а когато беше на плажа, сякаш енергията му просто пренареждаше целият й ум. Обожаваше това Чувство!
Вървеше и мислеше вече за по-отпускащи неща. Накрая се усети как вече дори не мисли за нищо. Просто се наслаждаваше на морето, на пясъка, на залеза… Зачуди се дали нещо не е не както трябва с нея. Никого от приятелите й не правеше такива неща – просто да се разхожда без да мисли. На другите така им беше скучно. Все трябваше с нещо да се занимават, за да не се отегчат. Те не разбираха изкуството да изпразниш ума си и просто да се насладиш. Те не я разбираха. Не й бяха истински приятели. Тя смяташе, че ако един човек не те разбира напълно и не знае какво точно се случва в главата ти, не заслужаваш да дружиш с него. На нея й стигаше това, че тя знае какво се случва в собствената й глава и никога не изпитваше чувството, че някой трябва да я разбира. Тя си беше самодостатъчна. Обожаваше това Чувство!
Тиха музика се чу от далече и тя излезе от ,,транса‘‘ си. Отново се замисли. Разбра, че не е изминала много. Само някакви си двеста метра от началото на разходката. Но това беше, защото доста често спираше, просто да наблюдава безкрайността и как морето се слива със затъмняващото небе и се размива от по-тъмния цвят на водата. Продължи да върви и да обожава всяка една вълничка, която се разбиваше в краката й и някак отново плавно се завърна в мисли. Отново утрешният изпит завладя ума й. Но тя беше там, някъде там беше спокойната тя, безгрижната тя, щастливата тя. Онази тя, която не се притеснява какво да облече утре за училище или как ще се хареса на новия ученик в клас. Ах, как обожаваше това Чувство!
Досети се, че вече става късно. Слънцето вече беше залязло и започваше да се стъмнява. Обърна се към посоката, от която беше дошла и тръгна натам. Не й се искаше това да свършва, но всяко хубаво нещо винаги си има край. Стигна отново мястото, от където тръгна и забърза към улицата. Прибра се вкъщи, отми пясъка от краката си и седна на вечеря. Не говореше с майка си. Единствено мислеше, колко обожаваше морето!
