Бодлите на таралежите и произхода на медузите
Автор: Никола Коев – 10 години.
Категория: 7 г. – 10 г.
Змиите започнали да воюват с таралежите, които още били без бодли- голи голенички, гладки и мекички- за Свещения храм на животните, който се намирал на остра скала над морето. Змиите казвали, че Храмът е на тяхна територия, а таралежите твърдели, че техните прадеди са го строили. В битката взели участие най-елитните войни: Хератар- всички твърдели, че по сила той можел да се мери с Херакъл, човешкото дете. Одитар- смятали, че е копие на древния пътешественик Одисей. Дошли и обикновени войни: Наруля, Сълзица, Мускултар, Умти и други.
След дълги сражения змийските вождове Найзлобар, Супергад и Гадмръсна разработили тайно оръжие, за което шпионинът на таралежите разбрал единствено, че ще им трябва и щит и оръжие в едно, за да го отблъснат.
Таралежите пробвали всичко, но не намерили точното нещо. След дълги опити решили да изпратят Сълзица и Скрежина да открият нещото на вълшебната планина на боговете Темус. Пътят бил дълъг и опасен. Имало опасност да срещнат голямокраки великани от вида Хомо Сапиенс. Те тръгнали. Трябвало първо да минат през Хълма на враждебните гъби. Скрежина предложил да навлязат и ги разсичат една след друга. На Сълзица отговорил, че е по-добре първо да разпитат гъбите за информация относно тайното змийско оръжие. Още с влизането им обаче, една жълта гъба дошла с един ятаган, за да ги убива. Скрежина бързо извадил меч и разсякал гъбата. Сълзица го упрекнал, но вече било твърде късно.
Като видял това вождът Гъба, който бил с червена глава на черни точки, а на главата си имал три забучени пера, заповядал да нападнат нахлуващите таралежи. Гъбите-войни, някои без да се замислят, а други яхнали коне-камъни, се хвърлили в бой. Таралежите не отстъпвали. Скрежина въртял меча като вихър и посичал гъбите една след друга. А докато той извършвал тези екзекуции, Сълзица направил катапулт, с чиято помощ обстрелвал гъбите с шишарки. Гъбите-войни нападали една по една. Накрая останал само вождът в пълно гъбарско бойно снаряжение- с копие, меч, ризница и шлем под перата. Скрежина дал на невъоръжения Сълзица едно копие. Двете страни се нахвърлили отново една срещу друга. Таралежите обкръжили вожда от двете страни. Когато Сълзица намушкал вожда в гърба, той разярен се обърнал да посече таралежа. Скрежина използвал този момент, за да прониже част от кръглата глава на гъбата. Но това не попречило на вожда да блъсне атакуващия таралеж до приятеля му. Докато тичал към тях обаче Сълзица го спънал. А Скрежина щял да го прониже, но вождът му казал:
– Браво, победихте. По волята на боговете Посейтор, Тарзевс и всички останали, който ме победи в директен двубой, на него съм принуден да направя едно пророчестно. Вашето е много лесно. „Бодлив е пътят към победата.“ – Гъбата се обърнала и си тръгнала с достойнство.
Таралежите му благодарили и си тръгнали, чудейки се какво ли значи това пророчество.
Вървели що вървели, и Сълзица видял огромна река да препречва пътя им към планината Темус.
– Хайде да си направим сал, за да преминем реката- рекал той.
– Хайде, но брониран и въоръжен трябва да бъде този сал- съгласил се Скрежина.
Уговорили се и започнали да строят: чупили, рязали, ковали, завързвали и когато приключили салът станал с една мачта от листо на репей и с две копия от тръстика отстрани. Таралежите отплавали. Докато плавали срещнали фрегатата на Боклуците. Това били всички боклуци, които голямокраките от вида Хомо Сапиенс, били захвърлили в реката. Течението ги превърнало в зловеща жива армия с името Боклуци, която опустошавала наред. Започнал бой. Таралежите победили трудно и освободили два таралежа-затворници на фрегатата. Пленниците им разказали, че Боклуците се съюзяват тайно със Змиите. Сълзица и Скрежина ги изпратили да уведомят Съвета на таралежите за тайния съюз. Освободените таралежи приели задачата и всички тръгнали по своя път.
Всъщност таралежите, които пратили Сълзица и Скрежина, били Боклуци, маскирани като таралежи. Казвали се Тъпбок и Глупбок. Щом пристигнали, те предали лъжливата информация на Съвета на таралежите. Разказали, че са видели героичната смърт на Сълзица и Скрежина в бой с враждебните Гъби. Твърдели още, че незабавно трябва да заемат тяхното място в търсене на тайна защита за таралежите и че Змиите имат план да атакуват Храма от дясната страна. Всъщност обаче Змиите имали приготвена засада на същото това място и чакали армията на таралежите, за да я унищожат от раз.
Съветът, без да се замисли, изпратил измамниците за втори опит. Маскираните Боклуци тръгнали, но не с мисълта за помощ на Сълзица и Скрежина, а с план да попречат на тяхната мисия.
В това време двамата герои прекосили реката. Останало само да минат през едно село и да изкачат Темус. Щом влезли в селото, селският побойник ги видял, хванал ги и ги метнал в реката. Таралежите плували и успели да излязат на отстрещния бряг. Там обаче вардели две змии- Зеленушко и Тъпушко. Змиите се скрили зад един храст и оставили таралежите да минат. Змиите се плъзнали незабелязано след тях. Когато стигнали планината Темус, Тъпушко и Зеленушко изскочили и нападнали таралежите в гръб. Зеленушко хлопнал Сълзица по главата, а Скрежина захапал Тъпушко. Тъпушко изпищял и избягал, а Зеленушко бил препънат от Сълзица и ритнат от Скрежина. Втората змия също побягнала.
В същото време Глупбок и Тъпбок вече били стигнали на Темус и чакали, притаени зад един камък. Двамата герои изкачили пътя до Темус и на върха на Вълшебната планина се помолили на великия бог Посейтор да им даде нещо, с което да победят Змиите. Точно тогава изскочили Боклуците. Те водели със себе си 31 змии и още 42 Боклука. Таралежите знаели, че нямат шанс, но богините на истината, Тиридите, разбрали за измамниците и решили да помолят бог Посейтор да помогне на таралежите.
Бог Посейтор се съгласил да накаже измамниците. Той се показал пред двамата приятели и им казал, че ще им помогне. Тогава таралежите се изпълнили с надежда, защото колкото и много да били Боклуците, никой нямал шанс срещу един бог.
Когато Боклуците се нахвърлили срещу Сълзица и Скрежина, те започнали да се бранят. В това време Посейтор треснал с тризъбеца си морето. Образувала се огромна вълна, която заляла цялата армия на Боклуците. Цялата армия изпопадала и останали само Тъпбок и Глупбок. Тогава и Тиридите решили да подкрепят таралежите. Те слезли на Вълшебната планина Темус и блъснали измамниците, които се подхлъзнали и паднали в морето. Там бог Посейтор ги превърнал в медузи.
Сълзица и Скрежина получили вълшебен мехлем и една колесница с бързи коне за награда. Таралежите благодарили на Посейтор и се качили на колесницата. Там се намазали по гладките изранени голи гърбове с божествения мехлем. Раните им за миг зазадравели и на гърбовете им пораснали остри бодли. Таралежите насочили колесницата към Храма. От високата скала, на която се намирали, видели, че има опасност армията на таралежите да подадне под засада. Сълзица и Скрежина взели бързо решение. Те се свили на топка, скочили от колесницата и се търкулнали надолу към армията на Змиите. Помляли всичко по пътя си.
Щом схватката приключила, Скрежина и Сълзица разказали какво са преживели и намазали всички свои събратя с божествения мехлем на Посейтор. С новите си бодли таралежите успели да отблъснат всички змии и тайното им оръжие, което се оказало измислен рекламен трик на Боклуците.
За наказание на вероломните Боклуци, бог Посейтор превърнал всички тях в медузи. За награда на таралежите и наказание на Змиите, Посейтор повелил за вечни времена таралежите да ядат змии.
И така се сбъднало пророчеството.
