Номинации

В нашия вход живееше един стар човек, когото всички наричаха дядо Никола. Живееше сам на последния етаж. Винаги беше тих, подреден и малко тъжен. Сутрин излизаше бавно с бастуна си, купуваше си хляб и мляко и после отново се прибираше. Хората рядко говореха с него. Някои дори не знаеха името му. Само аз понякога му…

Имало някога едно момиче на име Аделия. Тя много обичала книгите и редовно посещавала старата библиотека в края на града. Един ден, докато разглеждала между редовете за нова книга, забелязала един рафт, на него имало доста книги, но всички те били без заглавия. Аделия била твърде любопитна и взела една от тях. Когато отворила книгата,…

В нашия клас имаше едно момче, което никога не печелеше. Казваше се Мартин. Не беше най-добрият ученик. Не беше най-бързият на спортните състезания. Не вкарваше най-много голове и никога не го избираха първи за отбор. Напротив. Винаги оставаше последен. Понякога децата се смееха на старите му маратонки. Друг път му казваха, че е бавен или…

В едно далечно кралство, сгушено между три високи планини, живеел малкият гущер Зеленко. За разлика от своите събратя, които по цял ден мързелували на слънце и ловяли мухи, Зеленко имал голяма мечта – той искал да полети. Всеки ден се изкачвал на най-високия камък, разпервал малките си предни крачета и скачал, но винаги тупвал по…

До автогарата в нашия град живееше едно куче. Никой не знаеше откъде се е появило. Беше кафяво, с едно бяло ухо и тъжни очи, които сякаш разбираха всичко. През зимата спеше под една стара пейка, а през лятото лежеше на сянка до будката за вестници. Хората минаваха покрай него всеки ден. Някои го съжаляваха, други…

В училището за свраки имало, както се очаква, учители свраки. Най-популярни били три от тях, защото били известни със своето голямо приятелство. Учителките  – Бърборкова, Уверенова и Извинелчова, винаги пристигали заедно в училище, а след часовете се изчаквали и си тръгвали отново заедно. Макар че били много популярни те не били обичани от свраките –…

Една вечер Мартин седеше на стълбите пред къщата. Навън вече се стъмваше, когато от храстите до асмата се чу силно шумолене. Мартин се изправи и отиде да види какво става. Светна с телефона си и видя един малък таралеж. Той спря, погледна го с черните си очички и изведнъж каза с тънък глас: – Ей,…

 Мръсотията от водата се впиваше в кожата ми. С всяко търкане петното върху плата губеше аленочервения си цвят. Евтиният сапун изсушаваше пръстите ми и кожата около мазолите ми ставаше все по-груба. Издишах и отместих кичур от челото си с опакото на ръката. Чух стъпките от кубинки по мокрия пясък около реката. Наведох леко глава и…