Градина на Марс
Днес се замислих за много сериозни неща. Примерно, дали е възможно да създам градина на планетата Марс? Разбира се, за човешкия гений няма невъзможни неща, а всеки човек може да роди гениални идеи, но все пак… За да направя градина на планета Марс, от нея трябва да има полза. Затова се питам, как ще ни се отрази една такава марсова градина? Ще допринесе ли тя с нещо за живота на Земята и на човечеството? Твърди се, че през пролетта учените са открили, че повърхността на Марс е изпълнена с множество минерални тръби, буквално обвиващи планетата като вени. Проучванията показват, че е вероятно в даден момент на Марс да е имало вода. Това е добро начало, нали? Баба ми казва „където е текло, пак ще тече”! Но наистина е жалко това, че самата Земя, ресурсите на нашата планета – майка се изчерпват всеки ден, давайки ни все по-малко и по-малко. Трябва да вземем важни решения! Оранжерия, на съвсем различна планета? Защо не! Нещо, което нашите предци дори не са могли да си представят. Колкото и вълшебно да звучи, не бива да забравяме, че една монета има две страни. Разходите биха били доста сериозни (а също така, вероятно няма да мога да купя зеленчуци от Марс, за моя проект по биология и ще получа лоша оценка), но оцеляването е приоритет. Надявам се, че ще намерим начин да преминем през моментите на трудности, дори когато изглежда непосилно, защото човешкият дух е способен да се бунтува и да преминава, и през най-нечовешките пътища.
Но ето ме сега. Един млад фермер. Компостирам марсиански регулит. Изглеждам елегантно в скафандъра си. Как намирате „гумените” ми ботуши за марсиански условия? Но да не губим време. Нека ви разведа в моите марс-парници. Марулите ви изглеждат червени? Не! Струва ви се, малко по-притеснителни са! Не! Не! Картофите не са депресирани, в никакъв случай! Разбира се, че стават за ядене! Не, не биха ви нападнали! Повярвайте ми, в тях не се е вселил зъл дух… Всъщност, бих ви препоръчала да избягвате репичките, прекалено са любопитни. Уважаеми дами и господа, ние сме на Марс, свиквайте!
Марс може да ни даде нов шанс, ново начало – място, където да приложим всички уроци, които не научихме на Земята. Или пък възможност да затвърдим грешките си, /за което се надявам, да се лъжа/. Все пак се запитах колко ли време ще ни отнеме да разрушим и Марс, и към коя ли планета ще отправим поглед след това? Но е сигурно, че дори сред марсианските бури, човешкият дух ще намери начин да се бунтува.
А ти, читателю, ако дойдеш в моята марсианска градина, пази се от репичките! Те знаят повече, отколкото изглежда и определено не са това, което си мислиш, че са!
Рая Енева, 14 г.
ОДК “Св. Иван Рилски”
Клуб “Светлини сред сенките”
Казанлък
