Открих тайна врата в училище
Беше един нормален учебен ден, по-точно не беше… После ще разберете защо. Бях тръгнал към училищната сграда, стаята ми беше на седмия етаж. По пътя ме заболяха краката и затова се отбих към асансьора. Имахме час по изобразително изкуство, час, който аз много ценях и харесвах, но днес ми се стори ужасно скучно, истинска загуба на време! И така… най-накрая училищният звънец удари и всички като поток се изсипаха от стаята.
В междучасието никой не пожела да играе с мен. Затова влязох в училищната сграда. Вниманието ми беше привлечено от петия етаж. Беше абсолютно забранено да се ходи там. Исках да разбера какво има там и за съжаление любопитството ми надделя над това да спазя правилата. Качих се без никой да ме види до петия етаж и там видях две широко отворени порти, и аз реших да вляза. Там беше пълно с камъни, същинска пещера! По средата на “стаята-пещера” имаше голям, красив камък, почти като диамант. Над него беше закачена бележка, която гласеше: Този камък ще те телепортира, където пожелаеш, но бъди внимателен къде искаш да отидеш. Какво ли толкова можеше да е опасно в едно телепортиране?! Явно някой, който е бил тук преди не е искал друг да отиде на същото място и затова бе оставил предупреждението.
По едно време от “стаята-пещера” започнаха да падат камъни и аз инстинктивно викнах: “Искам да отида на друго място!” и сграбчих диаманта. В този момент се телепортирах в чудната страна на Сладките! Беше много красиво и откъснах няколко сладки банана от най-близкото дърво. В този момент се сетих, че сигурно ме търсят в училище и затова с бананите в ръка се телепортирах отново в училищния двор. В този момент класната се появи от Учителската стая и строго попита: “Къде беше, всички те търсят!” Отговорих й спокойно: “През цялото време бях тук, просто не сте ме видели”.
На следващия ден пак никой не пожела да играе с мен, и аз отново се сетих за петия етаж и стаята, в която беше абсолютно забранено да се ходи. Отново любопитството ми надделя и бях готов за следващото приключение. Малко преди да вляза, видях как директора излиза от стаята. Замислих се, дали той не беше написал бележката върху диаманта и дали и с него никой не е искал да играе…
Борис Данков, 10 г.
ЧОУ Канадско мече
София
