БОДЛИТЕ НА ТАРАЛЕЖИТЕ
Свит спокойно под завивките на листата или в основата на някой храст таралежът изглежда безобидна купчинка. Ако посегнеш обаче към него, ще се убодеш-задействал е инстинктът за самосъхранение и безобидната топчица се е превърнала в нов вид игленик, при който иглите са забити с острието навън. Като ученичка от трети клас, в час по трудово обучение направих за баба игленик-нормален и й го подарих – наистина го бях изработила като истински таралеж. Само дето бях забила иглите с острието навътре, така че игленикът изглеждаше като таралеж, но не беше.
Днес, размишлявайки над цялата ситуация, си задавам въпроса необходимо ли е винаги да бъдеш таралеж и ако да-защо. Полезно ли е да си показваш бодлите или напротив – така си вредиш повече? А какво всъщност е да си таралеж?
Аз? Таралеж?
Аз съм нереализиралият се таралеж. Причината е може би в родителите ми, които са ръководили живота ми първите седеми години, когато се формира характерът. Те казваха -“Това може. Онова – не!”. А аз все питах: “Защо???. И всеки път ми се отговаряше по еднакъв начин – “защото така!Като порастнеш ще разбереш!”. И аз разбрах: “това”са разрешените неща, близките цели – най-често на родителите, а не на детето; а “онова” са забранените неща, мойте несподелени желания. След като попорастнах установих, че диктатът на обществото е всъщност еквивалентен на родителския. “Това” е което трябва да правиш, за да успееш, независимо дали ти харесва или не, да се харесаш на някого. А “онова” е което искаш, но не е осъществимо поради нечии интереси.
Иглите в моя подарък за баба, забити с острието навътре, бяха “сгрешена” таралежова кожа – пък и все пак бях подбрала игли с големи уши, да може баба да бродира любимите си възглавници върху канава или етамин. Сменяйки “кожата” на моя таралеж, без да искам, наруших някои биологични правила.
Генетично заложената ни окосменост е доста непредпочитана последно време. Затова доста хора я отстраняват по различни начини. Когато обаче косъмчетата растат навътре, а не навън, се получават възпаления. Една трета от хората, които ползват епилатори, много добре знаят този факт. Натискът е вид епилация – видим ефект с вътрешни случвания. Манипулацията, която косвено или не упражнява обществото, е вид натиск. Това е може би болест на Егото, а как да бъдеш Свръхаз, ако преборваш Егото си под чужд диктат ,а не по своя вътрешна необходимост?
Подражанието не е вътрешна необходимост, а по-скоро белег на безхарактерност. Липсата на собствено мнение е крайно негативно явление, породено от вътрешни противоречия или може би от потребността за обслужване на чужди интереси. На хората им е заложено да са различни, да мислят, да разбират, да усещат по своему. Ето оттук започва натаралежването. Някои са агресивни и показват бодли при всеки удобен случай, без значение дали е необходимо. Други пък са потиснатите, чийто бодли растат навътре.
Изборът дали да бъдеш таралеж в едно натаралежено общество е доста труден. Все пак човек сам кове съдбата си. Аз смятам, че във всеки един се крие нереализирания таралеж. Въпрос на време е да го открием и може би най-важният въпрос, на който да си отговорим- ще крием ли бодлите си или не.
…И все пак Аз ще покажа бодлите си!
Мариела Кръстева
