„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…”
България – земята на Орфей, малка европейска страна, дала името на Балканския полуостров. Със своите сто и единадесет хиляди квадратни километра родината на киселото мляко и розовото масло, на Бай Ганьо и Алеко Константинов е полегнала на югоизточния бряг на Европа и сякаш протяга ръка към Турция.
Благодарение на своето положение България е като мост между двата най-стари континента – европейския и азиатския. На кръстопът между две цивилизации, страната носи по малко от техните култури. От християнските религиозни тайнства до шумните веселби, съпроводени с тъпани, зурни и кларнети, българският национален характер преплита в себе си европейското и ориенталското. А бедната ни държава е като разпната между Европа и Азия.
Някога по нашите земи са живели едни от първите европейци – гърците и римляните. Доказателство за тяхното заселване са селищата, построени от тях. За някои селища още са известни старите имена, дадени от създателите им: Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна), Сексагинта приста (Русе), Бонония (Видин), Никополис ад Иструм (Никопол). Дори и времето не може да заличи напълно римските крепости и гръцките амфитеатри, останали на българска територия. Преди да се досетим, че днес само град Русе е построен по европейски образец (в останалите все ще се намери нещо като чаршийка да ни напомни за османското иго), можем да си припомним други примери от историята, които ни сближават с европейския народ. Дали ако през лятото на 718 година хан Тервел не беше помогнал на византийския владетел Лъв III да спре османското нашествие, картата на Европа би изглеждала по същия начин? Дали ако през 855 година светите братя Кирил и Методий не бяха създали славянската писменост, световната сила Русия щеше да пише днес с нашата азбука? Руският народ бива покръстен около век по-късно от българския. Не само това, през 919 година българската патриаршия става независима, докато през 1093 година начело на новоизлюпената руска църква застава не руснак, а грък и не патриарх, а митрополит. Още по-впечатляващо е, че от 1387 до 1404 година руски митрополит е българинът Св. Киприян Цамблак Чудотворец, роден във Велико Търново…
Връщайки се в наши дни, има с какво да докажем, че не сме по-лошо качество хора от европейците. По време на Втората световна война малката България спасява 50 000 евреи, докато шест милиона концлагеристи, повечето от които евреи, загиват в немските газови камери. И тази жестока гавра с човешкия живот е в центъра на Европа…
През 2007 година нашата държава става горда страна-членка на Европейския съюз. И все пак не се чувстваме достатъчно европейци. Дали защото нашите пра- прабаби и дядовци не са носили фракове и цилиндри, бални рокли и капели, а шарени потури и овчи калпаци, пъстри престилки и сребърни пафти. Не е изключено някоя от по-далечните ни роднини, не по своя воля, разбира се, да е радвала с „тънката си снага тополова” окото на султана.
Българинът винаги си е бил близо до Ориента. Затворените общества в българските села, консервативният патриархален морал, нежеланието да приемем новото и да се променим ни доближават още повече до него. Така както „вълкът козината си мени, но нрава-не”, Бай Ганьо „смъква от плещите си агярянския ямурлук и намята белгийската мантия”, но си остава същият ориенталец, същият мързеливец и използвач, който в блаженство си похапва от чуждите круши излегнат. Същият Бай Ганьо, който обикаля Европа с гюлово масло и се тупа гордо по гърдите с вика: „Булгар! Булгар!”
В днешно време дори възникна терминът „побългаряване”. За жалост той се натоварва с негативно значение, което вероятно се дължи на чалга-културата. Поп-фолкът, кебапчетата и киселото мляко са първите неща, за които се сещат младите европейци, щом де спомене България. Докато си блъскаме главите над въпроса „Кога ще ги стигнем европейците?”, всяка година хиляди млади българи заминават за чужди страни. И някои, а може би и повечето, не се връщат. И докато ние търсим отговор на своята главоблъсканица, 13 % от френското население мисли, че столицата на България е Будапеща, а други 13% я поставят на още по-„прекрасно” място – в Меката на Турция- Инстанбул…
„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…” осъзнаваме най-сетне горчивата истина, изречена от Алеко. И докато днес се кланяме на чалга звезди, не е лошо да си помислим дали им е било приятно на нашите пра-прабаби да извиват кръшни снаги под звуците на ориенталските ритми и под зоркия поглед на султана…
Велина Николаева Попова
Възраст: 18 години
Езикова Гимназия „Проф. д-р Асен Златаров”
Град Велико Търново
