И скоро щеше да има Бу-у-у-м!
В едно необикновено градче живееха две момичета, Божидара и Гергана.Те бяха близначки и за това много си приличаха.Тези две прекрасни момичета обожаваха животните, това си личеше от домашните им любимци, който бяха много и разнообразни. От шарени папагали, които бяха получили за четвъртия си рожден ден, до коте, костенурки, зайчета, рибки, морско свинче и куп други. Но те още нямаха кучето, което така силно желаеха. Момичетата едва измолиха родителите си за кученце. Ето че настъпи мигът да го вземат. Гергана и Божидара бяха много нетърпеливи, щастливи и развълнувани.След дълъг път те пристигнаха в града, където живееше то, кученцето с големи черни очи и влажно носле. Сега ги деляха само два километра до мечтата им.Не след дълго пристигнаха на улицата, на която живееше то.
-Лаф,лаф,лаф-преди още да са слезли от колата, те чуха пискливо лаене ,което ги ориентира до местоположението на косматата топка.
Затичаха се към блока, с изкачването на стълбите лаят се засилваше все повече. Вратата се отвори и куп малки сладки топчета ги заобиколиха. Едно по-дундесто кученце още не бе стигнало до тях. Момичетата разбраха, че това е заради размерите му, то беше двойно по- голямо от братчетата и сестричките си.Те си избраха точно това. Веднага се сетиха за неговото име, Рая. То беше рай за тях. В игри, забавления, разходки времето измина и Рая порасна.Тя беше много привързана към момичетата, както и те към нея. От размер колкото юмрук, кучето вече стигаше почти до коленете им.
Рая стана на една година.Пак беше време за ваксини, времето, което момичетата не харесваха. Баща им беше на работа, а майка им не харесваше лекари, сигурно се страхуваше от тях. Гергана и Божидара трябваше да заведат техния домашен любимец на годишна ваксина. Отидоха във ветеринарната клиника. Посрещна ги младо момче, което те не познаваха.Притеснени за кученцето си, не обърнаха внимание на непознатия. Гери и Дари знаеха, че обикновено ваксините бие доктор Николов, който сега отсъстваше. Появи се друг лекар.Изглеждаше малко странен.Представи им се като доктор Парцалевич. Не бяха чували това име досега. Зад дебелите стъкла на очилата му се подаваха две сини очи, които оглеждаха Рая с любопитство. Скоро момичетата узнаха, че вместо болезнената ваксина, докторът щеше да даде на кучето им хапче. Божидара и Гергана се съгласиха, защото знаеха, че Рая не я беше страх от хапчета, тя се страхуваше от ваксините. Същото момче, което ги посрещна, донесе хапчето, скоро близначките разбраха, че това е чиракът на доктора. Младото момче се казваше Павел. Чиракът даде хапчето на кучето, но то не искаше да го изяде. Едва когато момичетата взеха хапчето и го дадоха на уплашеното животно, то го изяде. След секунди Рая почна да расте. Момичетата се зачудиха какво става. Доктор Парцалевич им каза, че хапчето е било експериментално. Божидара и Гергана се притесниха за кучето си, тогава лекарят им каза, че ще расте и расте без спирка. До преди пет минути Рая едва стигаше коляното, а сега беше по-висока от тях. Скоро сградата се срути. Всичко потъна в дим. След като димът се разсея, близначките видяха, че Парцалевич го няма. Гергана, Божидара и Павел веднага се обадиха на доктор Николов и го повикаха. Отзивчивият човек дойде. Докато те му разказваха какво е станало, домашният им любимец ставаше все по-голям и по-голям, растеше все по-бързо и по-бързо. Докторът каза, че има ваксина, която може да спре растежа на кучето. Рая вече беше голяма колкото континента Европа. Ваксината трябваше да се бие на гърба на Рая.
Сега доктор Николов, Павел и двете уплашени собственички на растящото животно трябваше да се изкачат на гърба му. Вече доста хора осъзнаваха бедата. С помощта на хеликоптер те се качиха. Но трябваше да се пренесе и голяма доза от тази ваксина, нямаше доза за малко куче да подейства на този гигант. Още два хеликоптера донесоха достатъчното количество от нужното вещество. След като лекарят би ваксината, Рая спря да расте, но с това бедата не беше приключила, тя вече беше колкото континентите Азия и Европа взети заедно. Учените съобщиха, че ако не се вземат мерки, Земята ще се раздели на две и животът няма да просъществува още дълго. Хората бяха в паника.
Докторът пита чирака дали знае какво е имало в хапчето, Павел каза, че помни. Момчето съобщи информацията. Лекарят възкликна радостно, че може да забъркат хапче, което да смали ръста на кучето до нормалния. Състави списък на нужните вещества. Сега беше нужно да намерят съставките, но в списъка имаше и такива, които бяха много редки. Ето и списъка : миризма от Рафлезия(хищно растение със силна миризма), Дяволско цвете, Мукуана(растение) и бодил от Ехидна(вид таралеж характерен само за Австралия).
Не след дълго учените разбраха, че след 72 часа,3 дни, Земята ще се раздели на две. С настъпилата паника намирането на съставките щеше да е по-трудно.
-Божидара, ще отидеш ли за първата съставка?-попита я доктор Николов.
-Да, ще отида- каза момичето.
-Аз ще отида за бодил от Ехидна.Учила съм за тях по Биология.- каза Гери.
-Добре момичета, аз ще отида за Дяволско цвете. Докторе, за теб остана да донесеш Мукуана.-рече Павел.
-Съгласен съм – каза докторът, като кимна с глава.
Божидара знаеше как изглежда Рафлезията.Тя беше седми клас и беше изучавала това цвете по Биология. Знаеше къде се намира и веднага потегли. Беше обед. След като момичето стигна до екваториалните гори на Югоизточна Азия, мястото, където расте това хищно цвете, тя навлезе дълбоко в джунглата. Ето че вече се смрачаваше и тя трябваше да пренощува тук. Имаше още само два дни да намери хищника.На другата сутрин тя стана рано, за да може да занесе важната съставка в срока, който и бе поставен. Заскита из джунглата, влизаше все по-навътре и по-навътре, а това място беше огромно. Още от начало тя беше предвидила опасността и бе измислила план как после да се измъкне. Той беше много сложен и умен. Не след дълго тя усети миризма, която идваше от Рафлезия. Видя, че на 50 метра от нея стой едно голямо цвете.
-Оооо….!! – извика тя радостно и се затича към него.
Сега трябваше само да вземе миризма, но това нямаше да е лесно.
-Сетих се!!!-възкликна развълнувано Божидара след дълго мислене.
Тя се наведе внимателно над хищника, все пак беше опасен. Момичето бързо извади едно шише. Размаха го няколко пъти и в него влезе част от миризмата. Неината мисия беше изпълнена и щастлива тя се запъти към доктора.
Гергана пътува дълго и най-сетне пристигна в Австралия. Това място беше красиво и пълно с интересни неща. Момичето се луташе из селищата и разпитваше къде може да намери това невероятно животно Ехидна. Всички бяха изпаднали в ужас и тя не можа да намери нужната информация. Вече се смрачи и Гергана направи лагер. Легна рано, защото знаеше, че утре я чака труден ден, за който ще ‘и трябва наистина много енергия. Стана сутрин. Тя имаше само още два дни за да намери необходимото.
-Какво!!!-извика тя и се ухили.
Момичето видя цяло семейство Ехидни, което се беше приютило в шапката ‘и вечерта. За късмет на всички Гергана бе имала таралеж и знаеше как да примами бодливите животни. Тя извади плодове от раницата си и ги остави, скри се и зачака. Но не след дълго Ехидните започнаха да се приближават. Тя изчисли, че с тези темпове на движене на ехидните след две минути ще може да откъсне един бодил.
-Добре, че съм добра по Математика.-си нашепна леко тя.
Бодилът вече бе взет. Момичето искаше да остане, за да разучи малко, но сега имаше по-важна цел -да спаси света.Тя тръгна.
Намирането на дяволско цвете се падна на Павел. Момчето много харесваше ботаника и знаеше всичко за това цвете. Дълго го търси и когато най-накрая го намери, изникна проблем. Чиракът знаеше, че това цвете е застрашено от изчесване.
-Не мога да го откъсна!- възкликна Павел
Момчето се почуди. Сети се, че ако вземе семе може да посади цвете, така нямаше да навреди.
-Няма как да порасне толкова бързо! -каза си момчето с тъга.
Но като чирак на доктор Парцалевич, той беше виждал толкова много чудни отвари, хапчета, смеси, че без проблем можеше да забърка отвара за бързо развитие. Взе семе и отиде до най-близката лаборатория. Там с много труд след седем-осем часа успя да направи отварата.
– Еврика! -извика чиракът и вдигна отварат
Момчето поля семето. Беше напрегнат миг.
– Дали отварата ще подейства? – мислеше си момчето .
Изведнъж семето почна да расте, след десет минути се разви колкото бе нужно. Момчето, радостно, се запъти към доктор Николов.
Във същото време лекарят търсеше Мукуана. С трудна мисия се бе нагърбил. Докторът знаеше, че мукуаната расте в Индия, Африка и Карибите. Най- близо до местоположението му се намираха карибските острови, но стигането му до там щеше да е доста трудно във време като това, хората бяха изпаднали в паника. Докторът търсеше превоз до там, но не намери хора, които искат да го заведат . Най- сетне се появи човек. Този младеж беше доста особен. Човекът го закара и най-учудващото беше, че му обясни от къде да намери Мукуана.
– Откъде знае, че търся Мукуана, та аз дори не споменах това ??- зачуди се доктор Николов
Но сега не беше времето за това, защото на Земята не и оставаше още много време. Лекарят послуша инструкциите на чудатия човек. Не след дълго попадна на Мукуана. Откъсна я и се запъти към дома.
-Но кой ще ме закара обратно ?? – каза си той
Скоро се сложи край на тревогите му, защото същият човек се появи и предложи да го закара. Доктор Николов се зачуди дали това е съвпадение или не.. ? Влезе в колата и не след дълго се прибра със съставката.
Сред развалините от ветеринарната клиника намери всички. Те вече се бяха върнали. Оставаха само още около 12 часа. Как за толкова малко време можеше да се забърка отвара, та и дружината да я даде на Рая.
– Трудно, но осъществимо !- казаха всички и се приготвиха за работа.
Чиракът и докторът започнаха да забъркват отварата. Близначките пък успокояваха гигантското животно. Бяха минали около шест часа. С много усилия и взаимна работа лекът бе готов. Отдъхнаха си. Но това не беше края, трябваше Рая да я изпие.
– Но как, но как ??- говореше си Божидара, въртейки се в кръг.
Ала Гергана знаеше как. Тя предложи да полеят отварата върху месно изделие. Момичето познаваше добре Рая, знаеше, че не би отказала да похапне. Е така и направиха. Върху купчина от пуйки поляха отварата. Рая усети миризмата на печени пуйки и изяде огромната купчина . Чакаха, чакаха тридесет минути, нямаше промяна. Момичетата се притесниха. По изчисленията на доктор Николов трябваше вече кучето да е почнало да се смалява. Вече им оставаха само пет часа.
-Защо ?? чудеше се лекарят.
Изневиделица се появи доктор Парцалевич.
-Той даде хапчето на Рая. Може да знае защо лекарството ви не действа. – казаха притеснените собственички.
– Но как може да е той ?? – чудеше се докторът.
За негово учудване това бе човекът, който го закара до Карибските острови. Николов не бе казвал на останалите какво му се беше случило. Сега им разказа. Всички разбраха, че Парцалевич иска да помогне и че случилото се е било инцидент. Дружината разказа на новодошлия какво има в отварата. Парцалевич съобщи на Гери, Дари, Павел и Николов, че са пропуснали само една съставка.
-Каква е ?- попита нетърпеливо Павел.
Тогава докторът откъсна косъм от косата си и го подаде с думите: „Ето това е последната съставка” Всички гледаха много учудено. Сега оставаха само три часа, за да се забърка нова отвара.
-Нямаме време, нека да сложим тази съставка към забърканото от нас лекарство. Май ще стане – каза Павел.
Всички се съгласиха.
-Някой взе ли още епруветки с лекарството? – попита доктор Николов
-Да ! Аз взех още една за резерва. -отговори Божидара. Тя винаги бе подготвена.
-Добре нека да прибавим последната съставка. Каза Павел, бързайки.
След като я добавиха и разбъркваха петнадесет минути, отварата бе готова.
Но сега нямаха месо, на което да я сложат, за да я консумира Рая. Щеше да бъде изпитана вярата на нарасналото животно в неговите собственички. Близначките влязоха в устата на Рая. Изсипаха отварата и излязоха. Колкото и да беше неприятна отварата, кучето държеше устата си отворена, за да могат да излязат момичетата. Докато Гергана и Божидара бяха в устата на домашния си любимец, Павел бе повикал хеликоптери, с които да се върнат момичетата отново на земята. Ето че те отидоха при дружината и всички започнаха да се надяват отварата да подейства. Почакаха малко … Рая започна да се смалява. След като кучето вече не беше опасно, репортерите нападнаха с неприятните си въпроси Парцалевич. Тогава дружината се притече на помощ и заедно разказаха какво се беше случило. Всички бяха много щастливи, че опасността бе избегната. Бяха връчени медали за храброст на Павел, Божидара, Гергана, Доктор Николов и Парцалевич. Всички бяха доволни и щастливи.
Божидара Павлова Николова – 14 г.
Гр. Смолян
VІІІ клас ГПЧЕ „Иван Вазов”
