Краят на света

19.12.2012г.(два дена преди края на света)

Изпълних почти всичко в списъка, който написах преди година (10 неща, които трябва да направя преди края на света). Според всичките книги, които прочетох на тази тема, светът ще свърши на 21 декември тази година. Толкова е нечестно, сега съм дванайсти клас, догодина щях да завърша средното си образование и да постъпя в колеж в Америка. Най-готиното място, което съм виждала. Навсякъде всичко е зелено, сградите са невероятни,  хората  - супер. Въпреки това аз няма да стигна до там. Но това няма значение, приела съм факта, че няма да се омъжа или да имам деца, или че ще живея, за да видя събота. Както и да е. Останаха ми само две точки в списъка, написан на старо обгорено парченце хартия, което намерих в градината на къщата ни в полето. В момента лежа на леглото си, пиша този дневник, който никой няма да види и си мисля за предстоящото ми унижение. Ето и прословутия списък:

1.     Отиди до Египет и Япония.

2.     Събери достатъчно пари и с тях купи подаръци за децата от близкия приют.

3.     Пей пред съучениците си  в училище на бала с маски.

4.     Запиши се на уроци по танци и участвай в конкурса, който рекламират по телевизията.

5.     Отиди на излет заедно с групата.

6.     Научи се да свириш на китара.

7.     Скочи с бънджи.

8.     Прочети цялата поредица на “Междузвездни войни” за една седмица.

9.     Изнеси  се от къщи.

10. Признай на Михаил, че си безвъзвратно влюбена в него от близо пет години!

Както става ясно, голямото унижение, което ме чака утре в училище е последната точка. Тогава и ще съм приключила с изнасянето на останалата част от вещите ми. Намерих си малко апартаментче, а с най-добрата ми приятелка решихме, да се нанесем заедно и да си цепим наема.

Преди два месеца се върнах от околосветското пътешествие подарък от баба и дядо, а вчера получих огромна картичка от приюта и снимка на децата и подаръците, които събрах. Миналата седмица беше балът с маски и сега съм известна в цялото училище, всички ме поздравяват, когато ме видят по коридорите. Някои, заради изпълнението ми в училището, а други, защото са ме разпознали от телевизията, където  ме видели да танцувам и печеля ежегодното състезание. Съботата, след това, прекарах два незабравими дни заедно с приятелите си. Не можеше да се нарече точно излет, защото бяхме на поляната пред вилата ни, но пак беше супер. Тогава направих и дебюта си като китаристка, определено можеше да бъде по зле. В понеделник за пръв път избягах от училище и отидох да скачам с бънджи заедно с брат си. Това много му допадна и не пропусна шанса  да ме блъсне от ръба на моста. Добре, че не скачах сама, иначе сега щях да съм цялата потрошена. В интерес на истината, първо изпълних най-тъпата точка от целия списък. Прочетох поредицата книги “Междузвездни войни” само за седмица, като първия ден не се брои, защото заспах още на първата страница…

20.12.2012г. (деня на светото унижение)

Е, определено се изложих, както трябва. В голямото междучасие се засякох с Михаил и реших да изместя самопризнанието си. Застанах пред него, а той ме изгледа сякаш съм бавноразвиваща се, когато не помръднах и на сантиметър, за да му направя място да ме заобиколи, в и без това претъпкания коридор. Погледнах го, представих му се (да, аз наистина не бях говорила с него до сега) и му казах, че съм влюбена в него, откакто се премести в училището ни в шести клас. Разбира се, всички чуха думите ми, без значение, че до преди малко се надвикваха. Заковаха се на местата си и ме изгледаха странно, а мен ме обзе чувство на сценична треска. Постояхме така няколко минути и аз се промъкнах между вкаменените си от шока съученици. До края на деня го избягвах сякаш беше чумата, а той винаги изникваше, като кокиченце от каменната настилка по пода.

След унижението се прибрах в къщи и доопаковах вещите си, след което се изнесох. Сега лежа на пода в необзаведената си нова стая и отново пиша този никому неизвестен и ненужен дневник.

21.12.2012г. (краят на света…да, да и аз така си помислих)

СВЕТЪТ Е ОЩЕ ТУК! Не мога да повярвам, направих толкова неща, а проклетият свят дори не благоволи да свърши. Имаше само една задача, само една… и дори това не изпълни. Как се гледа сутрин в огледалото?! И най-лошото е, че ако вчера Михаил изникваше като кокиче на най-неочакваните места, то днес беше като плевел…абсолютно навсякъде! Но аз така и не говорих с него.

22.12.2012г. (може и да не е толкова зле)

Добре, признавам радвам се, че светът не свърши. Днес сутринта, докато се разхождах из къщи, облечена в старата си пижама на розови крави, на вратата се звънна. Щом отворих, очите ми изскочиха. Михаил беше там! Гледаше ме, а лека усмивка играеше на устните му. След като не казах нищо в продължение на няколко минути, той реши, че е време да вземе нещата в свои ръце.

Е, сега си имам най-готиното и мило гадже на света! Освен това ми се обадиха от звукозаписната компания и утре ще им предам демо на песента си. Животът няма как да е по-хубав.

Извод: Живейте сякаш утре винаги е краят на света и не се страхувайте да се излагате.

Доротея Лъчезарова Михайлова

15г.

Ученичка в 1 СОУ “П. Славейков”

Напишете коментар