Бодлите на таралежите
Денят беше един от най-топлите през месец юни, точно толкова парещи и напечени, колкото бяха последните учебни дни в училище, когато всички ученици с нетърпение очакват така жадуваната лятна ваканция. Будилникът на Тара я събуди точно в седем часа сутринта и тя бързо изскочи изпод завивките на леглото си, бързайки час по-скоро да се приготви за предпоследния си ден в училище. За по-малко от минута тя вече бе облякла чифт къси панталони и леко избледняла тениска, а през рамо бе преметнала шарената си чанта, както обикновено пълна с всичко – учебници, бележници, тефтери и цветни писалки.
Тара полагаше последни приготовления преди да потегли по пътя си за училището, когато един слънчев лъч се прокрадна през прозореца и озари цялата й стая. Стените, облепени с плакати на различни детски филми, на които тя беше фен, блеснаха и засияха сякаш бяха поръсени с вълшебен прашец от някоя приказна горска фея. Тара беше умно и чаровно момиче с дълга светла коса, която винаги носеше сплетена на две разрошени плитки. В очите й човек често можеше да забележи горящи пламъчета, особено когато ставаше въпрос за кино или природа. Тя бе мечтател по душа и любимото й занимание през свободното й време бе да се наслаждава на филми за деца. Нейното най-съкровено желание бе един ден тя да бъде част от екипите, които създаваха тези невероятни шедьоври за малките, изпълнени с пъстроцветни картини, забавни герои и вълшебни сюжети, носещи радост и наслада на малчуганите по целия свят.
Тара хукна забързана към входната врата, когато се случи нещо изненадващо. Пред нея беше поставен малък бях плик, а върху него бе написано само едно единствено нещо – „За Тара”. Момичето взе внимателно бялата хартия, разпечата я и отвори писмото. На малко прегънато листче с големи мастилени букви пишеше:
„Уважаема госпожице Тара,
След обстойни наблюдения върху вас и вашите интереси в областта на киното, клуб „Бодлите на таралежите” най-искрено и сърдечно ви
кани да се присъедините към нас и да бъдете част от нашия екип. При проявен интерес от ваша страна, моля потърсете ни на улица „Братя Мормареви” №6 днес следобед. Пожелаваме ви приятно учлилище и успех на класната ви работа по математика.
Искрено ваши,
Бодлите на таралежите”
Сърцето на Тара заби ускорено. Тя беше чувала легенди за този клуб, но нямаше представа, че той наистина съществува и още по-малко, че е поканена за почетен член. Момичето знаеше, че това е съюз, в който членуват хора, желаещи да се занимават с кино и да създават филми. Тя стоеше вцепенена – нейната най-съкровена мечта можеше да се превърне в реалност само след няколко часа още днес следобед. Тя заключи входната врата, пъхна плика с поканата в раницата си и тичешком потегли към училище, където я очакваха последните изпитвания и контролни, придруени с класна работа по математика.
Часът беше малко след четири следобед, времето беше горещо и задушно, адресът бе улица „Братя Мормареви” №6. Тара стоеше пред голяма зелена врата, на която не пишеше абсолютно нищо, но за сметка на това имаше залепен голям стикер, на който беше нарисуван таралеж. Тя посегна плахо към дръжката и бавно отвори и влезе в помещението. Момичето се озова в голяма тъмна стая, в която мебели и всякакви други предмети просто липсваха, а по средата самотно стоеше една малка маса, върху която беше поставено нещо. Тара се приближи и видя, че в една кутия бяха поставени лист хартия с ръкописен текст и видеокамера. Тя зачете:
„Уважаема госпожице Тара,
Искрено ви благодарим за интереса, който проявявате към нашия клуб. Вие преминахте първото ниво, необходимо ви да станете част от нашия екип, но за да бъдете истински „таралеж” вие ще трябва да се справите с една много приятна и лесна задача. В кутията пред вас има видеокамера, която вие ще трябва да вземете със себе си. Ще имате на разположение 24 часа, за да се справите с вашата мисия. Ето и условията на самата задача – вие ще се превъплатите в ролята на режисьор и ще трябва да заснемете кратък филм на екологична тема „Гората – нашият зелен дом” (клуб „Бодлите на таралежите” е напълно съпричастен към проблемите, свързани със замърсяването и опазването на околната среда). След като сте готова, вие трябва да донесете материала тук и да изчакате обработката на резултатите. Не забравяйте, че имате на разположение само един ден. Пожелаваме ви приятна работа и успех!
Искрено ваши,
Бодлите на таралежите”
Беше слънчево съботно утро, птиците чуруликаха весело, а едно момиче със сплетена на плитки коса, крачеше бодро по горските пътечки, държейки малка камера в ръцете си. В началото Тара смяташе, че задачата, която бе получила, за да се превърне в член на клуба, е елементарна, но в последствие осъзна, че да се заснеме какъвто и да е филм на каквато и да е тема, далеч не е лесна работа. Тя откриваше много прекрасни и красиви гледки, но нищо в тях не я вдъхновяваше и тя разбираше, че те не са това, което тя търсеше.
Започнала малко да губи надежда, че ще успее да стане член на клуб „Бодлите на таралежите”, Тара реши да си почине под сянката на едно дръвче. Тя остави камерата настрана и взе малка закуска от раницата си. Нейното развито детско въображение се опитваше да открие вдъхновение, но според нея нищо от видяното не можеше да бъде заснето по темата „Гората – нашият зелен дом”. А времето й бе ограничено и часовете ставаха все по-малко и по-малко.
В един момент тя чу някакъв тих шум, идващ точно зад нея. Тара се обърна и видя нещо неочаквано. Едно семейство таралежи бяха усетили сандвичите в чантата й и бяха дошли, за да се почерпят. Майката бе застанала най-отпред и грижливо и внимателно проучваше обстановката, а до нея бе бащата таралеж, който се грижеше за защитата на шестте малки таралежчета. Очите на момичето блеснаха и запламтяха с най-неукротимия пламък, който можеше да се види само в очите на истински щастливия човек, който току-що е направил най-съдбовното си откритие. Тара вече знаеше какво ще заснеме за своята задача. Тя включи камерата и ….последваха толкова много снимки, че ако някой от нас бе на мястото на тези таралежи, би се почувствал точно като холивудска звезда. След като бе готова със своя филм, Тара отнесе касетата на същия адрес и единственото нещо, което сега й оставаше бе да чака.
Училището приключи, лятната ваканция започна и момичето гореше от нетърпение да научи резултата от своята горска мисия. Мина ден, мина седмица, а вест все още нямаше. Тара бе изгубила всякаква надежда. Тя мислеше, че се е провалила като създател на филми и че не притежава креативност и изобретателност – качества необходими за всеки истински добър режисьор. В един миг, когато тя отново размишляваше върху своя кино дебют, звънецът прозвъня два пъти. Тара отиде до вратата и отключи, но пред нея нямаше никой. Тя погледна надолу и ахна от удивление. В краката й стоеше един аквариум, пълен със стърготина, дъбови листа и желъди, а вътре се разхождаше един малък домашен любимец таралеж. Тя внесе стъклената кутия в стаята си и забеляза, че на нея е залепена малка бележка. Тара прочете ситния шрифт и толкова много се зарадва, че подскочи от радост. Нейната мечта започваше малко по малко да се превръща в реалност. Момичето не можеше да повярва, че няколко толкова обикновени думи ще преобърнат завинаги живота й.
Това, което остава сега е да завършим този разказ като истински режисьори – точно като Тара. Тече финалната сцена, насочваме камерата към малката бележка, залепена върху аквариума със таралежа и ви показваме нейното послание:
“Уважаема госпожице Тара,
Вие сте одобрена да бъдете член на клуб „Бодлите на таралежите”.
Искрено ваши,
Бодлите на таралежите”
А сега камера… и КРАЙ!
Следват финалните надписи….
Мария Николова, 18 години, ПМГ “Никола Обрешков”- гр.Казанлък
