Препинателните знаци на една идея
„Тъй се случи в онази бурна вечер, точка. Беше късно, запетая, късно и само вятърът, запетая, уморен пътник от безкрайните висини, запетая, напомняше за себе си, запетая, като виеше в хорските стрехи, точка.” Кома спря да пише за малко и препрочете сътвореното от него. Да, още един перфектен шедьовър на изкуството му. Кома имаше много високо мнение за себе си. Писанията му, излезли от малката му изхабена стаичка се четяха все повече и повече, а култът към него и особената му мъдрост добиваше все по-голяма и по-голяма сила. Ала странно защо, дори красотата на изкуството му, която щеше да бъде оценена от света, красота, която всички виждаха и то добре, не му доставяше удовлетворение. Какво ли му липсваше?
-Аз съм велик-помисли си той.-и мислите ми са велики, точка. Тогава какво ми липсва, въпросителен? Извеждам тези мисли на хартия и всички се съгласяват с тях, точка. Какво тогава, въпросителен? В мислите ми, запетая, в мислите ми е проблемът, точка. Aко можеха мислите ми да се материализират сами пред мен, запетая, ако наистина силно го повярвам, запетая, тогава, тогава аз щях да бъда наистина велик, точка. Да кажем тази маса, запетая, ето, запетая, ако можеше сега, запетая, на заповедта, запетая, издадена от точното ми и дисциплинирано съзнание, запетая, на момента да се материализира чаша мляко, запетая, аз бих бил наистина щастлив, точка.
И изведнъж, о, чудо, на масата пред него се материализира чаша мляко. Заедно с нея обаче, сякаш от нищото изскочиха пет точки, два въпросителни знака и девет запетаи, които изтрополиха на пода и се изгубиха под масата. Зашеметен от случващото се, Кома просто ги погледна и се съсредоточи отново върху чашата мляко.
-Какво щастие, запетая, какъв успех, удивителен!-помисли си той.-Невероятно, запетая, наистина невероятно, удивителен!
На пода отново изтрополиха няколко запетаи и няколко удивителни знака.
-Сега всичко е възможно, удивителен! Аз съм способен на всичко, точка. Остава само и единствено да запиша великите си мисли и те ще се сбъднат, запетая, сбъднат, удивителен!
Той седна и започна да пише. Моливът му скрибуцаше бързо, неспирно и само лекото трополене по пода напомняше на безбройните малки препинателни знаци, които се ръсеха ли ръсеха под неспирния напор на будното му съзнание. Той пишеше ли, пишеше, а запетаите валяха като порой…
След няколко седмици вестниците нашумяха от новината за смъртта на известния писател Кома Пункт. Полицията го открила мъртъв в апартамента му на улица „Незрес”, номер 26, задушен под огромната тежест на милионите препинателни знаци, озовали се в апартамента му при загадъчни обстоятелства. По още по-необяснима причина на нощната маса на писателя била намерена неизпита чаша развалено мляко с никому неизвестен произход.
Иван Бадински
