Госпожата, която създава бъдещето
В нашето училище има една личност, която – по нейни думи – не просто преподава, а изгражда бъдещето. Това не е директорът, не са известните във всички среди на спорта и науката – възпитаници, нито дори цялата образователна система. Не, това е госпожа Аксиомова.
Всеки в училище я знае.
Тя не е обикновен учител по история – тя е институция. Или поне така изглежда в своите си очи. Ако я слушаш внимателно (а тя настоява да бъде слушана много внимателно), ще разбереш, че всичко в този свят се крепи благодарение на нейното безкрайно себеотрицание, гениалност и несравнима отдаденост на професията.
Както вече споменах, госпожа Аксиомова не само преподава – тя съществува на друго ниво. В този смисъл, училището не е просто образователна институция, а нейна лична сцена, където тя е главният герой, върху кйто трябва да бъдат насочени всички прожектори.
Денят започва с тържествено ѝ влизане в класната стая. Тя не влиза –явява се излъчвайки такова едно величие, сякаш присъствието ѝ е нещо изключително и ние, недостойните ученици, трябва да бъдем благодарни, че сме удостоени с честта да я слушаме. Обикновено не започва урока веднага. Вместо това идва нейният ритуал -спира на прага, вдига глава с важно изражение и ни обхожда с очи. Следва въздишка, взор към прозореца, сякаш се свързва с едни по-висши сили, чрез които проверява дали сме достойни за присъствието ѝ. Предстои изпълнен с високомерие поглед и изчислена пауза, след която заявява:
– Ученици, днес ще направим нещо изключително важно!
Това винаги звучи така, сякаш ще подпишем мирен договор между две враждуващи държави, но в деветдесет процента от случаите се оказва, че „изключително важното“ е попълване на някаква безсмислена таблица или преговор на нещо, което вече сме учили два, три пъти.Тук идва втората пауза. Тишина. Ние, естествено, не реагираме, защото, честно казано, не сме впечатлени – присъствали сме на тези демонстрации толкова често, колкото сме чували и училищния звънец. Мълчанието ни, разбира се, не я спира. Следва любимата ѝ част – обяснението за нейната незаменимост.
– Има ученици, които буквално биха се жертвали, за да им преподавам. И знаете ли защо? Защото аз не съм просто учител. Аз създавам бъдещето. Тези ученици разбират колко е ценно знанието, което им предавам. А вие? – отново въздиша тежко и поклаща глава, сякаш сме изгубена кауза. – Вие не разбирате, но аз върша най-отговорната дейност в цялото училище! Запознавам ви с корените ви, с вашето минало! Който няма минало, няма и бъдеще! — казва госпожа Аксиомова за стохиляден път, докато попълва отсъстващите в дневника с онова изражение, с което някой би подписал Конституцията.
Следва отново познат монолог, от който завърждаваме наученото, че тя наистина не е просто учител, а всъщност е „психолог, педагог, ръководител, ментор и понякога дори майка за нас. Казва го с такова самочувствие, че човек би си помислил, че без нея, светът ще изпадне в хаос, икономиката ще се срине и човечеството ще изгуби всякаква надежда.
– Ако знаете колко отговорности имам… Директорът винаги иска моето мнение. Учителите разчитат на мен. Знам как работи системата и съм тази, която я поддържа.
А вие… вие не го оценявате. Вашето поколение не уважава истинските интелектуалци!
Тук винаги следва някаква забележка за това колко сме разглезени, как не разбираме какво е истински труд и как едно време учениците са били „съвсем различни“.
Ако някой, по погрешка или от чиста логика, попита защо тогава директорът взема решенията, тя го поглежда с търпението на светец, който просвещава невежи, и обяснява:
– Директорите идват и си отиват. Аз винаги оставам… Не ръководя, но аз поддържам реда!
Сякаш, според нея, ако един ден реши да напусне, училището ще изпадне в криза, министерството ще изпрати спешни делегации да я молят да се върне, а световната образователна общност ще загуби една от най-ярките си звезди.
Но най-любопитната ѝ теза е, че не учениците правят училището елитно – тя го прави такова.
– Родителите не записват децата си тук просто заради репутацията на училището. Те записват децата си заради моето име! Аз създавам елита!
И тук вече става неудържимо. Според госпожа Аксиомова тя наистина е не просто учител – тя моделира умовете на бъдещите лидери, изгражда световни мислители и формира самата интелигенция на нацията.
Това явно е моментът, в който трябва да кимаме одобрително, за да не се стигне до петнадесетминутно изброяване на всички административни тежести, които носи на раменете си като модерен Атлас.
Когато реално стигнем до учебния материал, ако изобщо това се случи, по-голямата част от часа вече е минала. Но важното е, че сме получили най-ценния урок: госпожа Аксиомова е най-значимият човек, когото някога ще срещнем! Това можем дори да го запишем в тетрадките си с червен химикал. Двойно подчертано!
Звънецът бие. Госпожа Аксиомова въздъхва тежко, поглежда ни със смесица от разочарование и неоценено величие и казва:
– Ех… А другите класове биха дали всичко за още един урок с мен, ама вие…
Фая Вескова Гератлиева, 14 г.
ОДК “Св. Иван Рилски”
Клуб “Светлини сред сенките”
Казанлък
