Новината на годината
Георги Ставрев, седмокласникът, който написа прекрасния разказ “Айфон и стържещ от глад стомах” и който заслужено премина през всяка стена във фейсбук, сътвори две сензации. Едната, разбира се, е самият разказ – изумително е, че дете на 13 години притежава такъв талант, умение и наблюдателност, за да напише подобна история.
Но с Георги се случи още нещо, което заслужава вашето впечатление. Момчето даде интервю за Dnes.bg. В него потвърди всички подозрения за себе си: че е изключително прозорлив и радващо умен. Но чуйте какво каза той за бъдещето си:
“След 10 години? Виждам се като студент в друга страна. Може би Германия. Ако България продължава да бъде същата, отивам в чужбина и съветвам всеки, който се колебае, да направи същото.”
Каза го напълно убеден, съсредоточен, сигурен в думите си. Каза го дори без болка, като човек, който го е премислял достатъчно, претеглил е всичко на везните и знае кое е правилното решение. И ако от разказа му нещо ви е стиснало за гърлото, но това е била онази приятна литературна тъга, тази от думите му в реалния живот е напълно безжалостна. Защото за пръв път ще станете свидетели на нещо, от което трябва да ви е страх – бързото отчаяние.
Това момче, на 13 години и в седми клас, произнесе клетвата срещу България. Осъзнато, с безпогрешното детско умение за назоваване на истината. Клетвата. Запазена за жестокия миг на проумяването, когато българската реалност се вкопчва курвенски, набива си устните в твоите, напълва те с лошия си дъх за следващите 50-60 години и трябва да избираш: или живееш тук, с курвата, или си организираш прераждането в друга държава.
5 години в чужд университет, лишения в началото, постепенно навлизане в езика, няколко неприятни месеци като барман или сервитьорка, но пък и стипендия и нови приятели – рестартът е бавен, трудоемък и иска жертви, но е за предпочитане пред курвата вкъщи, нали така, Георги? Ти произнесе клетвата, за която всеки ползва различни думи, но смисълът е все един: Аз не харесвам тази страна. Видях потискащата й бедност, видях нейната леност за промяна. Видях опитните картоиграчи, които я ограбват, ограбвайки и мен. Видях и ограбените, и да ви кажа – не харесвам и тях. Видях ги да псуват пред телевизорите и пикаят по форумите, видях колко е сляп гневът им и как никога няма да го насочат към картоиграчите, а ще спазват правилата им до самия си край.
От момента, в който си произнесъл клетвата, нищо не е същото. Трябва да избираш. Георги вече е направил своя избор: Аз ще отида в Германия. В което няма нищо лошо за Георги. И е направо идеално за Германия. Но има нещо лошо за нас. И то е следното: премахнете мъглата на текущото, изключете VIP Brother, забравете за ненормалните идеи на Дянков и посрещнете новината на годината: Емиграцията вече узрява в 13-годишните. Емиграцията пуска корените си в седмокласници. Георги е физически на 13, а говори като 30-годишен, което е свидетелство за прозорливост и интелект, но и за убийствената пробивност на отчаянието, което се е протегнало дори към него.
Не забравяйте за новината на годината. Хората от медиите няма да я включат в обзорите си за 2012-та, макар мястото й да е редом до клането в Сирия. Такава е българската касапница – тя е касапница на идеали: надежди, мечти, вяра в това, което предстои. Има такива неща. Звучат ми фалшиво, докато ги пиша, и може да ви звучат фалшиво, докато ги четете. Но това е наш взаимен дефект. Честно казано, изобщо не вярвам, че някой би се трогнал от всичко това: особено хората, резултатът от чийто дългогодишен труд накара седмокласниците да мислят за другаде. Просто ми се стори журналистически любопитно – новината на годината, трябва да си пълен дебил, за да я изпуснеш
Райко Байчев, в-к Стандарт
