Миграции
Говорим си за бъдещето с приятелите от софийската гимназия.
Ти къде искаш да учиш, когато завършим средното? – питаме се един друг.
Англия, САЩ, Франция, Германия.
Белгия, Холандия…
Във випуска ни няма нито едно дете, което мисли да продължи образованието си в България.
След 10 години повечето от нас ще сме някъде другаде.
Там другаде сигурно ще се родят и нашите деца.
По улиците на България ще има все по-малко малки човечета. В детските градини няма да се чака за място. През пролетта няма да има опашки от родители, които правят списъци, за да запишат децата си в елитни училища.
Няма да има пакости в квартала.
Ще бъде тихо. Каква радост за съседката от долния етаж!
От 2000 година до сега в България са закрити над 2000 училища. През последните 25 години у нас са построени само десетина нови училищни сгради. В 394 от училищата ни днес има по-малко от 100 ученици, а в 443 – броят на децата е под 200. (По новинарските емисии)
Ти къде искаш да учиш?- питам ромчетата от градчето на баба.
Не искам да уча – отговарят.
А какво ще правиш?
Искам да живея в София.
Защо в София?
Там е купон и има храна.
Това казват малките роми.
След 10 години повечето от тях сигурно ще живеят в София.
Дали децата им ще запълнят детските градини? А училищата?
Би било добре. Няма нищо по-тъжно от празни детски градини и училища.
Празните детски градини и училища са като празни гнезда.
И хората сме като птиците. Поемаме по различни миграционни пътища, за да търсим сигурност и храна. Символът на 21 век е човекът, изоставил своя дом, в името на по-добро бъдеще. (По „Нешънъл Джиографик”)
Защо не искаш да продължиш образованието си в България? – задълбаваме темата с приятелите от софийската гимназия.
Защо, след като всички признаваме, че да си тийнейджър в България е прекрасно – тук си свободен, за разлика от други страни, където си зависим от колата на родителите. Там не можеш просто така да излезеш на улицата и да се видиш с познати.
Защото на възрастните в България е много трудно. Да отглеждаш деца в България е мъка.
За да си подредя правилно живота.
Защото така правят всички.
И родителите ми искат това.
Мигриращите птици са изключително съсредоточени по време на прелета. Те не се поддават на изкушения и преодоляват трудности, които при други обстоятелства биха ги обезсърчили. Птицата полярна рибарка например, по пътя си от Огнена земя към Аляска подминава вкусната херинга, която й подхвърлят от туристическо корабче в залива Монтерей. Полярната рибарка не допуска да й отвлекат вниманието, тя е проникната от инстинктивния порив към голямата цел. Точно в този момент тя иска само да лети. За да стигне до някой чакълест бряг в Арктика, където се събират множества полярни рибарки в търсене на подходящо място и условия за създаване и отглеждане на ново поколение. (По „Нешънъл Джиографик”)
Ти къде искаш да остарееш? – питам портиера в училището ни.
Аз вече съм остарял – отговаря.
Сериозно питам.
Къде искам да прекарам последната част от живота си? – коригира въпроса ми. – На село, откъдето съм дошъл и където прекарвах летата на моята младост.
След 10 години и възрастните хора в София ще бъдат по-малко.
В неделя сутрин във входовете няма да ухае на баничка и кекс.
Няма да се чуват през стените хлиповете на героините от турските сериали.
Цветята в градинките между блоковете ще увехнат.
Ще си отидат пеперудите.
През последното десетилетие се наблюдава драстично намаление на популацията на уникалната пеперуда Монарх. Пеперудите Монарх са известни с ежегодната си миграция от Мексико до Канада. Започват живота си в Мексико, след което мигрират до Канада – за лятната ваканция, и после отново се връщат в Мексико. Поради кратката продължителност на живота им, по време на миграционните обиколки, се сменят три или четири поколения. И всяко от тях инстинктивно поема по Пътя, изминат от неговите предци. (По „Анимъл Планет”)
Какво искате да правите през последната част от живота си?
Това искам да попитам някой политик.
Но не питам.
Предусещам отговора.
Политикът ще иска да си е политик. Да си стои в парламента или в министерския съвет.
След 10 години в София ще има главно политици. Ще си управляват и ще се забавляват.
Ще правят пакости.
Но кого ще управляват?
Българите в България изчезват като пеперудата Монарх. В 164 населени места в България вече няма нито един жител, според данни на Националния статистически институт. Най-голям брой обезлюдени населени места има в Габрово, Велико Търново и Кърджали. Според Световната банка населението на България след 20 г. ще е около 6 млн. и 400 хил. Представителите на българския етнос у нас ще бъдат 3,1 млн., ромите ще са 1,8 млн., турците ще си останат около 800 хил., колкото са и сега, останалите ще са представители на други етноси. (По новинарските емисии)
Но има и оптимистичен вариант. Говорим си с приятелите за това.
Дори да се изучим навън, ще се върнем в България.
Като щъркелите, които винаги се връщат в гнездата след края на зимата.
Ще променим България.
И ще родим децата си тук.
Като щъркелите.
По улиците на България ще има много палави малки човечета. Ще има нови детски градини и майките няма да чакат за място. През пролетта няма да има опашки от родители, които правят списъци, за да запишат децата си в елитни училища. Защото всички училища ще бъдат елитни.
Катерина – Адел Джоуид
Ученичка в 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”, София
