Тортата
Виктория Цвяткова Карамихова, 9 години
41 ОУ „Райна Княгиня“
гр. Пловдив
Така, като започват всички приказки имало едно време едно момиченце на име Теди. Тя била мило , добро и послушно дете и живеела с родителите си в най-бедния квартал на града. Къщата им била стара и полусрутена, нямали много пари и затова родителите й работели до късно вечер.
Бащата работел в една голяма фирма за детски играчки, но не можел да си позволи да купи от тях на своята дъщеря.Майката по цял ден вършела домакинска работа в други домове на богати хора.
Днес Теди имала рожден ден. Нямала приятели, които да покани, затова щяла да отиде в парка и да поиграе там цял ден.И понеже нямали пари за нови дрехи, играчки и тоалети,нито за шарена рокля, й дали пари ,за да си купи едно парче торта от близката сладкарница. Ах как си мечтаела тя за торта! Всеки ден, когато минавала оттам гледала разноцветните торти на витрината- розови, със сметанов крем, с шоколадови перлички, с цветна захар и ягоди. Толкова й се ядяло,че очите й се пълнели със сълзи.
Затова на рождения си ден отишла в парка. Люляла се безкрайно на люлките, пързаляла се дълго на пързалката и времето неусетно минало. Почти се стъмнило и Теди хукнала към сладкарницата за парчето торта. Най-после! Като пристигнала там и влязла, усетила стахотния аромат.
Избрала си най-голямото парче – със сметана, шоколадов сироп и ягоди. Парчето изглеждало като красива принцеса с шарена рокля. Поръчала я и бръкнала в джоба си и………….. изведнъж разбрала, че парите й ги няма. Помислила, че вероятно ги е изгубила в парка.
„Ами сега какво ще правя?“- помислила си Теди. Очите й се напълнили със сълзи и те бавно започнали да се стичат по детското лице. Не знаела какво да прави, нямало как да обясни и единственото ,което направила е да се обърне и с наведена глава да тръгне към къщи. Край! Рожденият ден се счупил на парчета – големи и твърди като стъкло!
В томи момент усетила една топла ръка, която я погалила по главата. Обърнала се- зад нея стояла една странна жена- нито стара, нито млада, нито богато облечена, със странни дрехи като извадени от някоя приказка. Никъде не била виждала такава жена, все едно не била от този град или от този свят. Очите й гледали право в Теди и сигурно всичко знаела за нея! Изведнъж се почувствала много, много спокойна, сълзите й спрели. Жената я попитала само едно нещо – коя й е любимата торта.
Очите на Теди греели от радост. Тортата била даже по-вкусна, отколкото си мислела. Толкова била благодарна на жената, искала да й каже, но устата й била пълна с вкусната торта. Значи има на света добри хора, които раздават любов и щастие! Значи такъв е вкуса на щастието!
Теди се прибрала в къщи и разказала всичко на родителите си, но те вече знаели за това. Откъде ли? Само я погалили по главата с топла ръка. И се усмихвали широко.
Оттгогава Теди влизала в сладкарницата всеки ден, просто така, да погледа тортите, но продавачката без да казва нито една дума слагала пред нея същото парче торта като онзи път и я погалвала по главата с топла ръка. Откъде знаела?
Теди започнала да вярва в чудесата и в доброто. А на тези възрастни хора, които не вярват и мислят,че е глупаво, нека да отидат в онази сладкарница в най-бедния квартал и да си поръчат от онази вкусна торта със сметана,с шоколадов сироп и ягоди. Сигурно ще се почувстват като Теди.
Ето това е вкусът на любовта! И на щастието!
