Котката, която откри Атлантида
Лео Емилов Иванчев, 11 г.
Експлораториум скул
Здравейте, казвам се Кашкавалчо. Казвам се така, защото много обичам всичко с кашкавал, но най вече – пица. Сега ще ви разкажа как веднъж едно парче пица ми избяга от чинията и преследвайки го, открих Атлантида.
И така, нека да започваме.
Веднъж си ядох обичайната порция на закуска. Докато най-спокойно си ядях, обаче, изведнъж, за мое учудване, едно парче подскочи от чинията и нали съм котка, тръгнах да го преследвам. Скочих да го хвана, но то започна да бяга. Аз го преследвам, то бяга. И така, неусетно, в гоненица на живот и смърт между котка и пица, изминахме около една четвърт от Атлантическия океан. Но това не ме притесняваше, защото от много ядене на кашкавал, бях станал много въздушен и стоях над водата. В този момент, за мое още по-голямо учудване, пицата се гмурна. Аз, естествено, я последвах. Поплувахме малко надолу около триста – четиристотин километра. Изведнъж пицата зави зад една скала след като и аз завих след нея за още по-голямо мое учудване зад нея имаше цял подводен град. За момент забравих за пицата. Но само за момент – след секунда вече бях подире ѝ, но изведнъж се сетих, че в учебниците по история пишеше за някакъв град, потопен под Атлантическия океан. Добре, че имах шестица по история, защото иначе нямаше да разбера, че бях открил изгубеният град на Атлантида. Още обаче не мога да си отговоря на няколко въпроса:
- Защо пицата ме отведе в Атлантида?
- Как ходеше и плуваше?
- И щом като искаше да ми помогне, защо не ме остави да я изям, когато бях гладен?
