В търсене на Златната игла
Леон Александър Петров, 9 г.,
гр. Варна
Това е една магична история за заек, лисица, костенурка и Златна игла.
Как започва историята? Искате ли да знаете?
Добре, ще ви кажа!
—
Една 300 годишна костенурка мечтаела много за Златната игла! Легендата гласяла, че иглата можела да шие със силата на мисълта.
Костенурката обявила във вестника на селцето коя е мечтата ѝ и къде може да бъде открита – на върха на най-високата планина, където се гонели най-силните ветрове. Но никой досега не бил изкачвал този връх освен двамата стражари крокодили, които до ден днешен, от вече 200 години, пазели иглата.
Тъй като рискът да се стигне до върха на планината и да се вземе Златната игла, не бил никак малък, костенурката обявила награда. А наградата била дървена къща и каквото друго пожелае до 100 лв. този, който ѝ донесе иглата.
В селцето, в своето кафене Зайо отворил точно нашия вестник „Чудоеец“ и що да види?! Не можел да повярва шивачът на селцето ще му даде къща и награда до 100 лв., ако той успее да му донесе Златната игла, на връх Мест. Откога искал той да има свой дом, откога работел неуморно в кафенето си, за да събира пари за мечтата си…
Затова много се зарадвал, затворил кафенето си “Кафенето на Зайо“ и прибягал до къщата на Лиска, в която си живеели двамата приятели. Бързо си спретнал раница, в която сложил дузина моркови, ако изгладнее по пътя, палто от вълна, за да посрещне студа на върха и гумени ботуши за реките, през които ще трябва да премине.
– Къде отиваш, Зайо? – попитала Лиса.
– Да взема Златна игла от върха на планината, за която пишеше във вестника.
– Може ли и аз да дойда, Зайо?
– Има награда – дървена къща и 100 лв., как тогава ще си ги разделим?
– Ти кое искаш, Зайо повече – къщата или парите?
– Къщата!
– И аз без това исках парите!
– Ти какво ще си купеш със 100-те лева?
– Ще си взема най-хубавите шал, шапка и ръкавики за зимата! – му отвърнала Лиса.
– Че на теб как ти е студено с този кожух?
– Искам просто тази зима да съм модерна!
– Добре, хайде да тръгваме!
И Лиса бързо си приготвила багаж и двамата приятели тръгнали към върха.
Вървяли едва около половин час и ги застигнал много бурен вятър. Зайо се прекатурил в снега, Лиса пу подала опашката си, за да го издърпа. След като Зайо станал, ѝ благодарил.
– Много ти е мека опашката, Лисо!
– заповядай пак!
И животните отново тръгнали на пътешествието си. Стигнали до дълбока пряспа със сняг, но не видяли добре колко е голяма. Зайо отново паднал, сега в пряспата – и Лиса какво да прави му подала опашката си за втори път. И за втори път го издърпала.
– Като ми рече „Заповядай пак“ не очаквах, че толкова скоро ще трябва да ме издърпаш.
– Да, и аз не очаквах!
– Но благодаря ти отново!
– За нищо!
Докато си приказвали, животните стигнали до река, която им пресичала пътя. Лиса казала:
– Какво ще правим сега?
– Качи се на гърба ми, ей сега ще скокна с теб и ще сме от другата страна на реката.
Така и направили, а после продължили пътя си.
Неусетно стигнали до стражарите – зловещите крокодили, пазители на Иглата. Зайо хвърлил един от морковите си встрани от тях, за да им отвлекат вниманието. След като крокодилите чули странния шум и отишли да видят какво става, Зайо и Лиса бързо се шмугнали в пещерата, където ги чакала Златната игла.
На връщане Зайо хвърлил втори морков, за да отвлече вниманието на страшните крокодили, и затова те не ги видяли и докато излизали от пещерата.
Двамата приятели лесно се върнали по обратния път, защото помнели препятствията, които вече били преминали. Занесли иглата на старата костенурка.
—
Това е, помните ли, една магична история за Лиска, Зайо, костенурката и Златната игла.
Как завършва историята? Искате ли да знаете? Добре, ще ви кажа!
С наградата от 100 лева Лиса станала най-модерна в селото тази зима – с новите си ръкавички, шапка и шал. А Зайо построил къщата си до дома на Лиса. Така двамата приятели заживели щастливо докрая на дните си.
Забравих да ви спомена, че във вестник „Чудоеец“ беше отделена цяла страница за геройствата на Лиса и Зайо и половин страница за костенурката и нейните магични ръкоделия със Златната игла.
