Един ден от живота на „кифлата”
Геновева Трифонова, 15 год.
клуб „Светлини сред сенките“
гр. Казанлък
Денят започва в седеем и тийсет. Алармата звъни с новата песен на Фики. Измъквам се от леглото, посещавам «едното място», тук се сблъсквам с лек, но неприятен проблем, създаден от сушитата снощи. В устата ми всукът на среднощното наргиле, вече далеч не е шоколад и ягода. Мия си зъбите, доста усърдно. Четкам езика. Вода за уста. Май и този проблем е решен. Свалям ношницата на «Барби», /нали съм същинска кукла/, нахлузвам ластични дънки, толкова тесни, че чак дъха ми спира и добавям черен потник. Много съм финна, а вече и «стегната». Какво ми трябва още за училище?! Слагам една тетрадка в дамската си чанта. Химикал ще взема от Светла, тя винаги носи резервен.
Пристигам, почти с последните, но това ме прави «от готините». Най-чаканите, винаги закъсняват, нали?! На входа на даскалото се сблъсквам с трите зубърки от класса. Онези, които четат някакви книги и постоянно ги обсъждат. Каква досада! Първият ми час е физика. Това вече е катастрофа. Госпожата решава да преподава, вместо да изпитва. Това е добре, но е зле, че говори доста разпалено за някой си Нютон. Не знам какъв е тоя, но съм сигурна, че няма да ми потрябва в реалния «лайф». Вадя айфона си. Влизам в социалните мрежи и откривам, че Десита, ще пее в «Десперадо», този петък. Това вече е новина! Трябва да измуфтя нашите, но ще се наложи да ги «метна» нещо. Ще ми трябва и придружител, за да ме вкара в дискотеката, но това е по-лесната задача.
Следващият час е биология. Госпожата говори за размножаването при хората. Всички се кикотят, а аз… плача. Не е смешно. Госпожата повтори думата «бебе», над десет пъти. Така ме наричаше бившият. Скъсахме преди един месец, осемнайсет дни и четиресет и осем минути. Толкова спомени!
Преди физическото Павел си позволи да ме нарече «ушата». Разкещях му се така драматично, че го изложих пред целия клас, защото не успя да ми отвърне и дума. Да обиждаш красиво момиче, за дребен недостатък говори доста зле за мъжесвеността ти. Но какви мъже са нашите момчета, изобщо?! През целия час, със Светла обсъждахме момичетата от класса, защото както вече се разбра, момчетата ни и за това не стават. В края на часа установихме, че ние сме единствените съвършени същества в това училище.
В голямото междучасие ядох дюнер, а после опитах и малко ябълка – нали трябва да се живее природосъобразно. От останалите часове се спасих с изкуствена кашлица и мрънкаве, че не се чувствам добре. Отивам да поспя, защото довечера сме на купон. Там ще правим планове за предстоящата петъчна дискотека. Надявам се баткото на Светла да ни уреди с влизането, с останалото, ще се справим и сами. Тя «спи у нас», аз «спя у тях», знаете схемата.
Хайде, оставям ви! Приятен и усмихнат ден, от мен!
