Братя Мормареви

Селото с нетърпение чакаше пролетта – тогава Те идваха.
Вече няколко години появата на Щъркелите беше основното събитие в Селото. След няколко месеца с тъга ги изплащаха, за да започнат да ги чакат отново.
И тази година Те дойдоха. Селото се радваше – птиците бяха още по-красиви и грациозни от миналата година. Започнаха да оправят гнездото си. Тогава от къщата излезе човекът. Щъркелите харесваха Човека, който се беше настанил под техния комин. Той не харесваше никой, но приемаше Щъркелите. Беше особен – един такъв навъсен, винаги мълчалив, а когато го закачиш, ставаше сприхав. След смъртта на жена си човекът стана и зъл. Никой не смееше дори да го заговори. Мил беше единствено с Внучката си, която идваше да го види всяко лято. Четете още »

На външен вид той не се различаваше по нищо от обикновените скитници и клошари, които подминаваме всеки ден по улиците на големия град. Излъчваше цялата бедност и отчаяност, които можеха да се поберат в опърпани дрехи, мръсна коса, брадясало лице и остра миризма на некачествен алкохол. Единственото, отличаващо от останалите градски несретници, беше нестандартният начин, по който се опитваше законно да придобие някоя дребна монета.
Младият мъж, който пръв установи това, минаваше забързано по залез-слънце през Борисовата градина, когато просякът му подвикна: Четете още »

Пиеса в едно действие

Действащи лица:

Той
Тя
Нещо между тях
Контрольорка

Място на действието: обикновен софийски трамвай.

Александър (защото така се казваше Той):
Извинете, но имам чувството, че сме се виждали някъде и преди. Очите ви ми са странно познати – особено дясното.
Виолета (защото така се казваше Тя):
И вие ми напомняте на някого. Не бяхме ли заедно в гимназията? Аз съм Виолета, завършила съм 18-то СОУ. Четете още »

…любовта вече не е на мода, убиха я поетите. Те писаха за нея толкова много, че  вече никой не им вярва и това не ме учудва.
Оскар Уайлд

Той се запозна с нея през една приятна лятна неделя, когато небето беше като лъскава синя повърхност, слънцето бе като лепнат върху нея жълтък, а хората се усмихваха един на друг и на факта, че имат щастието да живеят на този прекрасен свят, където небето е като лъскава синя повърхност, а слънцето е като лепнат върху нея жълтък. Четете още »